Каква е най-голямата пречка пред това, да се докоснем до Битието?
Себеотъждествяването с ума прави мисленето натрапчиво. Неспособността да спрем да мислим – този непрестанен мисловен шум възпрепятства достигането на царството на вътрешната тишина, която е неделима от Битието. Освен това и създава фалшива умотворна самоличност, която хвърля сянка на страх и страдание.
Философът Декарт смята, че е открил фундаменталната истина, казвайки всеизвестното “ Мисля, следователно съществувам“. Според Толе, Декарт е формулира най-фундаменталната грешка – отъждествяването на мисленето с Битието. Натрапчиво мислещият – а това означава почти всеки човек – живее в състоянието на отделеност, в сложен свят на непрестанни проблеми и конфликти; свят, които отразява нарастващата фрагментация на ума.
Отъждествяването с ума създава непрозрачна преграда от понятия, етикети, образи, думи, съждения и определения… която блокира всички истински взаимоотношения. Тя застава между нас и нас самите, между нас и другите хора, между нас и природата, между нас и Бога. Именно тази преграда от мисли създава илюзията, че сме напълно отделени от всичко друго; не ни позволява осъзнаването, че под нивото на физически видимото, на отделните форми… ние сме едно с всичко, което е. Не сме в състояние да почувстваме това единство като очевидната реалност. Вярата в това, може да носи утеха, но само ако се изживее, тя може да донесе освобождение.
Умът е великолепен инструмент, ако бъде използван правилно. При неправилна употреба става крайно разрушителен. По точно казано, ние не толкова използваме ума си, дори обикновено въобще не го ползваме. Той използва нас. Станали сме подвластни на инструмента.
Умът използва нас. Отъждествяваме се с него несъзнателно, за това не съзнаваме, че сме негови роби. Това е почти същото като да сме обсебени, но без да го знаем и да смятаме себе си, за това, което ни е обсебило. Свободата започва от осъзнаването, че не сме мислещият. Ако знаем и приемем това, ще можем да го наблюдаваме.
В момента, в който започнем да наблюдаваме мислещия, се задейства по-високо ниво на съзнание. Осъзнаваме, че отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект и че мисълта ни е само частица от него. Осъзнаваме също, че истински важните неща – красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешния мир – се раждат отвъд ума. И започваме да се пробуждаме.
Екхарт Толе, из „Силата на настоящето“
Снимка на John Hain от Pixabay