Густаф Фехнер е една от основните преломни фигури в основаването на модерната психология, за който се счита, че е измислил и приложил количествено измерване на психиката и най- накрая е направил психологията „научна“. Научната общност е единодушна, че Фехнер е спасил психологията от заразата на душата или духа и е свел психиката да измерими емпирични украшения. Но дали е така?
В книгата, с изумителното заглавие „Живот след смъртта“, написана през 1835 г, не от кой да е, а от самия Густав Фехнер… началните ѝ редове привличат вниманието.
„Човек живее на земята не веднъж, а три пъти: първият етап от живота му е непрекъснат сън, вторият – редуване на заспиване и събуждане, а третият – пробуждане завинаги.“
Трактатът върху пробуждането завинаги продължава така:
“ В първият етап човек живее сам в тъмнината, във втория живее свързан, но въпреки това отделен от събратята си в светлината, отразена на повърхността на нещата, в третия животът му, вплетен с… универсалния дух… е по-висш.
В първия етап тялото му се развива от зародиша си, изработвайки органите за втория. Във втория етап психиката му се развива от зародиша си, изработвайки органите за третия. В третия се развива божествения зародиш, който се съдържа въвъ всяка човешка психика.
Актът на напускането на първия етап и преминаването във втория наричаме Раждане, този на напускането на втория етап и навлизането в третия – Смърт. Пътят ни от втория до третия не е по-тъмен от този на първият до втория: единият път ни води напред, за да видим света външно, а другият – за да го видим вътрешно.“
От тялото през психиката към духа: трите етапа на израстване на съзнанието, и само когато мъжете и жените умрат за отделния Аз, се събуждат за необятността на универсалния Дух. Това е Фехнеровата истинска философия за живота, психиката, душата и съзнанието. А защо учебниците не ни казват това?
Фехнер наистина има необикновен принос към емпиричната и измервателна психология: неговата „Елементи на психофизиката“ с основание се смята като първият велик текст по психометрия и напълно заслужава всички суперлативи. Въпреки това цялата теза на Фехнеровата психофизика е, че духът и материята са неотделими. Те са двете страни на една и съща огромна реалност. Неговите опити да измери аспекти на психиката имат за цел да посочат тази неотделимост, а не да свеждат духа или душата до материални обекти и със сигурност не да отрича изцяло духа и душата.
Фехнер твърди, „че цялата Вселена е духовна по природа, а феноменалният свят на физиката е просто външното проявление на тази духовна реалност. Атомите са най-простите елементи на духовната йерархия, водеща до Бог. Всяко ниво в нея включва тези под себе си, така че Бог съдържа целостта на духовете. Съзнанието е същностна характеристика на всичко съществуващо. Проявите на Душата са системната последователност и подчинение на закона, проявени в поведението на органичните цялости. Фехнер разглежда Земята, „нашата майка“, като органично одушевено тяло.“
Самият Фехнер обяснява, че „както тялото ни принадлежи на по-голямото и по-висшето отделно тяло на Земята, така и духът ни е част от по-големия и по-висшия дух на Земята, който обхваща всички духове на земните създания. В същото време Земният дух не е просто сбор от всички земни духове, а по-висш индивидуално съзнателен съюз от тях.“ Или Земният Дух сам по себе си е просто част от божествения дух, който съдържа цялото съзнание във Вселената., като обгръща всяко индивидуално съзнание в по-висша и най-висша връзка.
Това обаче не означава заличаване на индивидуалността, а само нейното завършване и включване в нещо още по-голямо. „Собствената ни индивидуалност и независимост, които естествено са с относителен характер, не са накърнени, а обусловени от този съюз.“ И така нещата продължават нагоре в тази вместена йерархия на увеличаващото се включване: „Както Земята не разделя телата ни от Вселената, а ни свързва и единява с нея, така и духът на Земята не разделя духовете ни от божествения дух, а създава по-висша индивидуална връзка на всеки земен дух с духа на Вселената.“
Следователно подходът на Фехнер към психологията е интегрален; той използва емпирично и научно измерване не за да отрича душата и духа, а за да помогне в осветляването им.
От времето на Фехнер (1801 -1887) до Уилям Джеймс (1842 -1910) и Джеймс Марк Болдуин (1861 -1934), новопоявяващата се наука психология все още комуникира с древната мъдрост на вековете – с извечната философия, Великото гнездо на битието и простите факти на съзнанието, така както ги знае почти всеки. И това е, че съзнанието е реално, насоченият навътре наблюдаващ Аз е реален, душата е реална, колкото и да спорим за подробностите…
И така тези наистина велики основоположници на психологията – когато се разкаже истинската им история – могат да ни научат на много за едно интегрално становище, което се опитва да включи истините за тялото, психиката, душата и духа, а не да ги свежда до материални проявления, дигитални битове, емпирични процеси или обективни системи… колкото и важни да са всичките те. Тези пионери на модерната психология успяват да са едновременно напълно научни и напълно духовни, и не откриват никакво противоречие или трудност в тази щедра прегръдка.
Кен Уилбър, „Интегрална психология“
Свързани статии:
Фехнеровата философия за живота, психиката, душата и съзнанието
С обич: 
Красимира Златева
Запазете час за безплатна консултация
