Мъдрият се къпе в чистотата на Божествения извор. Създателят се оглежда в нас и неговото проявление е неограничено. Човекът е еманация на Бога и всеки от нас носи идеята за цялото, на което се крепи равновесието. Бог и човекът да двте страни на битието.
„Мъдрецът не се нуждае от закони. Той живее по ония закони, които са написани в сърцето и в душата му“ ~ Учителят Биенса Дуно (Петър Дънов)
В процеса на еволюцията не е изнамерена по-съвършена мярка от Божествената. Нашите мерки се менят според условията, а Божествената мярка е вечна. В Евангелие от Марко, гл. 7/2 четем:
„С каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“
Библията насочва към свободната воля на избора, но е подчертана и връзката с последствията. В Божественият свят няма компромиси, това е измерението на установеният ред и безпристрастност. Никой не ни ограничава нито в доброто, нито в злото, но трябва да сме готови да понесем последиците от действията си. По-нататък в същото Евангелия (гл. 7/12) е посочено:
„И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците за вас, така и вие правете на тях, защото това е същината на закона и пророците.“
Осъзнавайки себе си като част от цялото, логично е да пожелаем и изберем най-доброто и градивното. За да бъдем част от Вселенския порядък и хармония, необходимо е да оперираме с силите на Доброто. защото добротворчеството е основен Божествен принцип, то е съвършената Божествена мярка. Хората с развито съзнание притежават чисто сърце, просветлен ум, жива съвест и пробудена душа. Те избират принципа на добротворчеството за основа на живота си. Два пътя водят към Доброто – това е Любовта и Мъдростта. Само чрез тях се стига до Истината.
Според окултната наука, „всяко нещо, което не е направено с любов, е престъпление“. Любовта е труднодостижима хармония на човека със света. Тя е вибрация на фините духовни структури. Човешката любов е променлива и преходна, а Божествената неизменна и безстрастна.
Законите се пишат в Духовния свят, а резултатите са във физическия свят. Най малко усилие се изразходват, когато действията са мотивирани от любов, защото Любовта е диханието на Бога. Вселената се крепи на енергията на Любовта.
Разминаването на човешката и Божествената мярка е резултат от свободната воля. Ако хората следват Божията воля и хармоничната матрица на съвършенството, то двете мерки могат да се припокрият в един общ извор на справедливостта. Когато развива своите духовни органи и върви по пътя на добротворчеството, АЗ-ът израства и достига по-висшия свят на справедливостта, която е Божествена мярка. За неравития дух справедливо е онова, което е изгодно на него. Такъв човек иска да взема, но не и да дава.
„Колкото повече даваш, толкова повече получаваш, защото по този начин позволяваш изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия. „Каква полза ще имам“ – е вътрешен диалог на егото. „Как мога да помогна“ е вътрешен диалог на духа.“ –Дийпак Чопра
Под даване не бива да разбираме само материалните неща. Авторът на книгата „Седемте духовна закона на успеха“. Дийпак Чопра определя като най-мощните форми на даване не материалните, а а даровете като загриженост, внимание, привързаност, признателност, любов, благословия – като най-ценните.
Божествената мярка е част от Божествената Истина. Никой не е в състояние да я обозре цялата Божествена Истина, но може да разкрие части от нея търпеливо и с постоянство. Пътят на Богопознанието е труден и тесен, минава през много изпитания. Най-добрите филтри са страданията. Те моделират душата на фино ниво в стремежа ѝ към Богоподобие.
Много йерархии от същества стоят между човека и Бога. Те са строго степенувани. Всяка по-висша йерархия участва в обучението на по-низшите. Човекът е вместилище на несъвместимото, което поражда драмата на Духа. Той съчетава животинската, човешката и Божествената същност и има свободната воля да избере пътя на еволюцията – към животинската природа или на еволюцията към Божественото съвършенство. Когато се устреми по посока на Светлината, в духовния свят тържествуват – още едно светло същество е спечелено, още една пробудена душа е поела по пътя към необятното, към хармонията и красотата., към света на Съвършенството.
Из „РЕЛИГИЯТА НА ЛЮБОВТА“,Цветана Качерилска
Изображение: https://www.pinterest.com/
