Всички сме магьосници. Различаваме се по това, че едните не го съзнаваме и творим обективната си реалност подсъзнателно, други я съзнаваме и се учим да я творим съзнателно. Малцина владеем магията- онези, които сме си научили уроците; разпознали сме сенките си отвън в живите огледала. Онези… имали куража да се срещнем със сенките вътре в себе си – единственото пространство, където е възможно те да бъдат осветени и облагородени от вътрешната ни светлина.
Другите воюваме със сенките отвън, играем на сцената с едната част от егото си -персоната, самоидентифицирали се с нея. Другият ни аспект от егото – сянката, от нея сме се отрекли… после забравили, до степен, че виждайки отражението и отвън, дори не я разпознаваме като своя.
Пробуждане започва в мига, в който разпознаем сенките си отвън и прозрем гениалния „замисъл“ на Бог. Едва тогава твърдението, че „Бог е милостив“ започва да ни се изяснява и да придобива мъдрост, отвъд човешката ни мисъл и логика. Всичко несъзнавано, потиснато… необлагородено вътре в нас, по неведоми пътища си намира пролуките, за да се озове отвън срещу самите нас. За до го видим. За да го познаем. За да го признаем. За да осъзнаем, че сме полярни в същността си и притежаваме, както светла, така и тъмна страна… И това продължава, докато егото ни капитулира… и се смири.
Тогава започва трансформацията, нелека и болезнена – положено е началото на Транссмутацията. Осъзнаването, че Дяволът живее вътре в нас е едно от най-шокиращото и болезнено осъзнаване… и най-благодатното. Признаем ли го, признали сме Бога в нас – Магьосникът. И бавно, но неизбежно провиждаме, че войната между „доброто“ и „злото“ ; между Светлина и Мрака е вечна – вътре в нас и проявена вън от нас. Осъзнаваме, че са основата и на сътворението, и на еволюцията. Осъзнаваме мъдростта на онази приказка, че „Всяко зло е за добро“.
Тогава Бог – вече не е дявол и добрия бог, защото полярното ни съзнание фрагментира и Бога в две части – светлата и тъмна, добра и зла. Даваме сметка, че слънцето е благотворно, но ако дълго гледаме в него… ще увреди зрението ни; че светлината се проявява и в светкавицата на мълнията, която може и да убива; И границите в човешките ни понятията „добро“ и „зло“, „грозно“ и „красиво“ се размиват.
И точно в това размиване, в прегръдката на тъмното и светлото вътре в нас е Виделината – онова пространство и състояние, където се проявява Бог в неговата цялост… като степента на цялостта на Му в нас се определя от степента на вътрешното единение на фрагментираните части на Същността ни. Вън от нас… това определя възможността ни да провидим Великолепието и чудната феерия в Бурята, като природен феномен; да осъзнаем, че тъмната и светлата енергия за двете ръце на Бога, с които Той сътворява Вселената. За това и хората, като божии творения по Негово подобие, също имаме две ръце в материалното си проявление. В духовната си същност, разполагаме със същите енергии, с които борави Бог и се учим да сътворяваме съзнателно собствената си обективна вселена.
И едно от най-абстрактните твърдения на Посветените започва да придобива реални измерения в мъдростта си: Отвън няма никой, освен теб! Само ти си! Срещаме единствено себе си в живите огледала… неосъзнатата ни тъмнина, която отвън се проявява и материализира, както в малките ни лични проблеми… така и в чудовищата, които са проекция на тъмният аспект на колективната сянка.
Но Бог и тук е проявил своята Милост – в обективната ни реалност се проектира и неосъзнатият ни, недоразвит светъл творчески потенциал, за да се поддържа равновесието. То бива нарушено единствено, когато вътре в нас дадем превес на тъмната енергия… но временно. Бог си има своите начини да ни постави в нужните условия, при които да бъде активирана светлата ни част.
МАГИЯТА е нелогична – тя извън ограничената ни човешка логика на рационалното ни мислене. Подвластна е на друга логика, божествената, която ума не винаги разбира…
Изображение: https://www.pinterest.com/
Красимира Златева
