„Някога, някога, толкова отдавна, че още не се бе случвало…Тъмнината, умираща от бездънна самота призовала нещо различно, толкова различно от нея, че да е съвсем противоположнотo и …бликнала светлина. Тъмнината много се зарадвала, но все пак възприемала новодошлата, като натрапница и я погълнала. Веднъж родена светлината, не можела да стои скрита и изплувала отново от мрака. Тя се смятала за по-красива и съвършена от тъмнината и искала да я заслепи и разтопи в себе си.
Някога, някога след толкова много време, че вече никой не си спомня кога, нито защо ….тъмното и светлото затанцуваха танца на войната, и така прeвръщайки се в едно неразривно цяло. Ако един ден битката приключи и настане само мрак или само светлина – Дали ще е равновесие, мир и щастие … може би за миг. Докато едната от тях не се сгърчи във бездънна самота.“ (Й. Богомилова, utro.bg)
Висшата реалност е, че Светлината и Тъмнината са едно и също нещо. Двете лица на една и съща същност. Даоистите са открили това преди хиляди години. Показват ни го със символа Ин и Янг. Символът ни показва, че Светлината притежава Тъмнина в себе си и обратното.
В изследването на светлото в нас, ние ще намерим тъмнина и в изследване на тъмното, ще открием нещо светло. Сега излиза един въпрос: къде е най-добре да седим ние?
Отговорът е, че най-доброто място за нас е по средата между двете. В единия крак сме стъпили в реда и познатото. С другия крак сме стъпили в хаоса и непознатото. Стъпвайки между двете, ние започваме да имаме осъзнаването, че животът е всъщност игра на гоненица между тези две риби. Едната се опитва да достигне до другата и никоя не успява, защото те са едно цяло. Това е един постоянен танц, който никога не свършва.
Ако махнем едната част, другата спира да съществува. Не може да имаме бяло без черно, както не може да имаме щастие без тъга.
Между Ин и Янг ние намираме балансът. Там намираме центърът, от който цялата Вселена е създадена.
Изображение: https://pixabay.com/
