Състоянието, където Раят и Адът са толкова близко. Две човешки същества се срещат и разпознават буквално на клетъчно ниво. Привлечени от нещо мистериозно, което ума няма как да обясни. Нещо по-силно от теб, идващо някъде отвъд и няма сила, която да се противопостави. Другият блести в очите ни във всички цветове, сякаш в отражение на бликналите ни собствени сияещи аспекти.
Нещата просто се случват … Правиш плаха крачка напред и вече нямаш избор освен да скочиш, а разстоянието е колкото две планети. А душата трепти и чака да види слънцето… Останалото е без значение. Новосъздадената енергия потича в обещание за вечност, стопила времето в себе си. Хормоните бликват, еуфорията завладява същността и помита страхове, възражения, контрол…
Фаза, която се характеризира с копнежът ни да възвърнем усещането за изчезване на границите с другия и възцаряването на усещането за пълно сливане. Активират образи вътрешната жена и вътрешният мъж и се проектират върху партньора, идеализирайки го. Проекцията е взаимна, а връзката заплетена. Увлечени във вихъра танца на проекциите, докато стигнем до истинската среща, за да установим, че освен Слънца другия притежава и Сянка.
И проекциите бавно се разплитат. Следва прехода към обичането, ако имаме ресурса да приемем другия с тъмнината и светлината в него. Или… угасването на любовната искра в собствената ни сянка.
Изображение: https://pixabay.com/bg/
