„В романа „Войната на буквите“ неповторимата Ludmila Filipova съсредоточава творческия си талант върху един от най-важните моменти в българската история и разкрива житейските битки и предизвикателствата на цар Симеон, синовете му и техните най-големи противници. Създаването, налагането и опазването на българската азбука е дело, с което не просто се гордеем – то ни определя като силен и непоклатим народ. В него обаче има намесена мистика, която остава неразбулена и до днес – кой е Черноризец Храбър и каква е скритата сила на буквите? Това е тайна, която преобръща съдбата на хиляди, предрешава битки и дарява неземни сили.“ Зорница София, режисьор
Видяхме и последния епизод на “Войната на буквите”… базиран на едноименния роман на писателката Ludmila Filipova. „Войната“ вътре в нас продължава… нейната проекция ни Среща със сянката на егото ни. Колективната проекция е материализирана и визуализирана в конфликтите и войните по света. Тепърва ни предстои да осъзнаваме Светът на проекцията на сенките и механизма на динамика на Кодовете на личния и колективния мрак. Съпротивата на егото е неизбежна, то търси причината за събитията отвън и не допуска те да са вътре в нас.
“Войната на буквите” не е просто исторически роман или филм… пресъздадена е еволюционната динамиката във вътрешния свят на българите през този етап от историята ни. Посланията са много дълбоки и актуални за всяко време, а днес са ни нужни повече от всякога. Филмът е повече от навременен.
Проследявайки външната сюжетна линия и вътрешната динамика, както субективната… така и колективната, нямаше как да не си спомня думите от моя Учител Lorenzo Campese, който ми предаде знанието за констелациите:
-
“ Според обичайния и логично -последователен начин на мислене гръмотевицата е резултатът от сблъсък между два облака. Съгласно кармичната или духовната мисъл, обаче тези два облака са се сблъскали именно, за да породят тази гръмотевица. Гръмотевицата е не само резултат, но и причина за сблъсъка между облаците. Това важи и за нас, за нашето раждане, за събитията от нашия живот и за всяко явление, което произтича от тях. В Интегралните констелации използваме този ретроспективен начин на мислене, за да достигнем едно по-реално и функционално разбиране на събитията.“
Видяхме последния епизод на “Войната на буквите”…. но „войната“ вътре в нас продължава… „Бурите, „гръмотевиците““ и „светкавиците“ на времето са се активирали през последните години, както на национално ниво, така в световен план… и не спират. Защо? – в крайното време сме, където всеки сам вече е длъжен си потърси отговора на въпроса.
Не случайно романът на Людмила Филипова е така високо оценен и също толкова неразбран и критикуван. Обратната връзка, без значение дали е „позитивна“ или „негативна“ е показателна, за стойността и на романа и на филма. Това, което не кореспондира с вътрешните ни аспекти не ни докосва, дори не го забелязваме, съответно няма как и да го коментираме. Докосне ли ни обаче… в зависимост от това какъв аспект вътре в нас е активиран, такива ще са и реакциите ни, които неминуемо ще проектират съответните потиснати части от същността ни. За това и коментарите за романа, съответно и за екранната му интерпретация са в полярните им стойности – „от Осанна до разпни го„.
Ludmila Filipova с романа си бръкна твърде дълбоко в душите ни, където докосва както светлите, така и болезнените ни аспекти и това няма как не бъде отразено. 
