Психическата ни природа притежава установена наклонност да повтаря познатото и да се вмества в предсказуемата рутина. Само, когато волята надделее и успее да да се противопостави на тези навици, тогава могат да се проявят по-висшите функции на съзнанието – каквито са въображението и интуицията.
В едно тълкуване на Едгар Кейси се твърди, че цялото развитие на душата се крепи на волята. Но ако всичко в духовното израстване зависи от правилната употреба на волята, защо не се обръща повече внимание на тази характеристика на индивидуалността?
Вероятно е така, защото повече хора нямат достатъчно задълбочено разбиране за волята. Обикновено предполагаме, че воля означава „самоконтрол“ – този отричаш, потискащ импулс да насилваме и манипулираме нещата. Очевидно самоконтролът едва ли може да предложи духовно развитие, но нека и да не „изхвърляме бебето от легена заедно с водата“.
Волята е черта от индивидуалността, която държи съзнанието фокусирано и целеустремено. Нейната функция е развиваща, с мотивираща и ръководна роля.
Основната роля на волята в човешката ни психология е противопоставянето на разума. Нашето съзнание разполага с необикновен ресурс от дарби, включващи имения за логически анализ, въображение и интуиция. Но съзнанието е и хранилище на паметта: то има склонността да функционира в познатите коловози, гравирани от познатите модели на паметта…
Както казва Кейси… „ Доведете същността до този начин на прилагане на волята, в който Съзиданието (Разумът) да може да бъде насочвано правилно“.
Марк Търстън
Из “ Как да открием призванието на душата си“
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
Изображение – Танц, Йога, Медитация
