Времето се забърза. Информацията е толкоз бърза, че прилича ураган, който трансформира визията ти за време и пространство. Събития преди месец ти наподобяват като от преди три. Ако се върнем две години обратно, все едно сме цяло десетилетие обратно. Бързото време значи – плъзгане по повърхността, съвсем във всеки аспект на живота.
Презумпцията, че денят е стеснен до 24 часа значи, че би трябвало да избираме сред доста повече неща. Какво да вършим в този момент – 15-секундни клипчета ли да „ превъртаме “, статуси ли да четем, публикации в медии ли да четем, сериал ли да гледаме, или да поиграем някоя игра? Накрая става среднощ, е нали би трябвало да поспиш. Да си поговориш с околните си? А това да си помълчиш? Да почетеш книга? Борбата за нашето внимание е страховита. Това е объркващо.
Обществените мрежи носят все по-голяма отговорност оказвайки въздействие върху публични процеси. Да, те бяха употребявани в месеците преди Брекзит. Бяха употребявани през 2016 година, когато Тръмп стана президент на Съединени американски щати. Социалните мрежи се употребяват от разнообразни артисти в опит да повлияят на всички ни – дали да усилят напрежението по някои въпроси, или да нагнетяват страсти и да ги поляризират. Представителите на обществените мрежи като че ли бягат от отговорност към този момент цяло десетилетие.
А в океана от информация и независимост е допустимо консуматор да се окаже „ пандизчия “:
„ Ако ти вярваш, че Земята е плоска и търсиш такава информация, логаритъмът на обществената мрежа ще ти даде още и още от тази информация. Накрая има заплаха да си помислиш, че това е животът и по този начин наподобява светът. Ти се затваряш в един балон, информативен затвор на личните си стандарти без допир до другостта. Когато този допир се случи, той е доста краен и гръмък.
От страната се изисква едно просто нещо – да разреши на жителите да вземат личния си живот в ръцете си, да им подсигурява почтеност и да подсигурява, че законът ще ги пази и в случай че живеят по разпоредбите, съблюдават законите и работят, ще имат заслужен живот. Това е главната роля на страната – без доста приказки, обети и обещания.
Преди емиграцията беше нещо доста комплицирано – дълга подготовка по заминаването, установяването. Сега е по-лесно в този отворен свят – стягаш си куфарите и заминаваш, само че не би трябвало да забравяме, че и противоположното важи – стягаш си куфарите и се връщаш. Надявам се да пристигна моментът, в който от ден на ден хора ще си кажат – „ я да си стегнем багажа и да се върнем “.
Светослав Иванов
