Този Светъл ден задава връзката между изкуплението на човека и възстановяването на неговото единство с Първопричината на съществуването му, с неговото онтологично начало и смисъл.
Две „движения“ от Божия страна – слизане и въздигане – са осветлени от две взаимно свързани събития. Рождество Христово е слизането на Бога Слово на земята и Неговото ипостасно съединяване с човешката природа, която очиства в Богочовека Исус Христос. Възнесението е възхождането Му обратно на небето, връщане там, откъдето изначално е бил и е дошъл, като Той възкачва и обновената и изкупена човешка природа до Божественото единство.
Според философията на Лупелий, описанана в книгата „Школата за Богове“ от Стефано Д’Анна… достатъчно е и един, само един човек да достигне единството със същността си, то това ще е еволюционен скок за цялото човечество. А дали не се случва точно това с Рождество Христово и Възнесението Христово, които са категорична разграничителна линия във времето и до днес – преди Христа и след Христа.
Човекът все още се лута в лабиринтите на съзнанието си, опитвайки се да проникне в Тайните на Сътворението и бавно осъзнава, че светът има и Светла и Тъмна страна, която никога няма да бъде преодоляна. Затова и преди повторното Христовото пришествие, е „раждането“ на АнтиХриста. Тема за размисъл 🙂 Като че ли във вечният танц на Мрака и Светлината е втъкана нишката на еволюцията.
