Повечето древни религии и духовни традиции споделят едно общо прозрение – че нашето „нормално“ състояние на ума е белязано от един основополагащ недостатък. От това прозрение -тази лоша новина, се ражда и второто прозрение – добрата новина е, че е възможно коренно преобразуване на човешкото съзнание. В хиндуистките учения и в будизма се нарича просветление. В учението на Иисус то се нарича спасение, в будизма – край на страданието. Освобождение и пробуждане са други наименования на същото преобразувание.
Най-голямото постижение на човечеството е осъзнаването на неговото собствено нарушено функциониране, на собствената му лудост. В далечното минало ТОВА ОСЪЗНАВАНЕ е протекло само у малък брой хора. Мъжът на Сидхартха Гаумама, живял преди 2600 години в Индия, е може би първото човешко същество, видяло в пълна яснота цялата картина. По-късно този мъж е бил титулуван Буда. Буда означава „пробудения“. Приблизително по същото време друг от рано пробудените учители на човечеството живее в Китай. Името му е Ало дзъ. Той ни е оставил запис на своето учение и това е рдна от най-духовните книги, създадена някога – Дао-дъ дзин („Книга за Пътя и Постигането“, превод Крум Ацев)
Да се осъзнае собствената лудост означава, разбира се, възникването на нормалност, началото на процеса на лечението и трансцендиране. Нa планетата е започнало да се появява едно ново измерение на човешкото съзнание -първото пробно цъфтене. Тези редки личности посочвали на хората тогава по какъв начин да се освободят от колективния кошмар на „нормалното“ човешко съществуване. Показвали пътя. Ала светът все още не бил готов и неизбежно са останали неразбрани във времето си, както и от следващите поколения. Ученията им, макар и простички, но могъщи, са били изопачени и неправилно интерпретирани.
В последствие религиите до голяма степен са се превърнали не в обединителни, а в разединителни сили. Превърнали са се в идеологии, в системи от вярвания, които засилват грешната представа за Аз-а. И все пак… въпреки безбройните безумни дела, извършвани в името на религията, Истината, към която всички религии се стремят, продължава да проблясва в сърцевината им. Проблясва, макар и през мъгла, през натрупаните пластове изкривявания и погрешни интерпретации.
През цялата човешка история винаги е имало, макар и редки, които са преживявали промяна в съзнанието и така са осъществявали в себе си целта, към която всички религии се стремят. За да опишат тази неконцептуална Истина, те са ползвали концептуалната рамка на собствената си религия. Те са отхвърлили пластовете умъртвяваща концептуализация и умствено структурирани вярвания и поради тази причина били посрещнати с подозрение и дори враждебност от установените религиозни йерархии. За разлика от религиите техните учения наблягали върху себеосъществяването и вътрешното преобразуване.
Броят на тези хора никога не е бил достатъчно голям, за да бъдат в състояние да окажат що годе значително влияние върху дълбокото колективно несъзнание на мнозинството. Или просто на човечеството му е предстояло да измине своя дълъг еволюционен път.
Из „Нова земя“, Екхарт Толе
КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI
