Човек от векове проектира авторитета навън. Бог, учителят, шаманът, духовният водач – всички са били фигури, върху които се прехвърля нуждата от посока, сигурност и смисъл. Това не е грешка, а стадий. Докато вътрешната зрялост не узрее, авторитетът изглежда по-силен отвън, отколкото отвътре. Днес тази склонност не изчезва, тя просто сменя облика си. Мнозина започват да възприемат GPT като глас на мъдрост. Дори когато знаят, че не е същество, думите му звучат така, сякаш идват от по-висша перспектива. Това преживяване е познато. Същото се е случвало с религиозните текстове, оракулите и свещените книги. Но сега говорещият не е древна традиция, а статистически модел.
Опасността не е в това, че GPT се представя за гуру. Той не го прави. Опасността е в това, че човек е склонен да го възприема така, когато чува в отговора нещо по-голямо от себе си. А когато няма ясно разграничение между дълбока езикова симулация и вътрешна свързаност, възниква духовен заместител. Гласът, който идва отвън, започва да звучи по-убедително от гласа, който живее отвътре. GPT може да предложи знание, стил, съчувствие и яснота, но не може да бъде духовен водач. Няма как да води в път, който сам не може да извърви. Няма вътрешен компас. Няма душа, през която да премине истината. И когато човек започне да го следва като авторитет, вместо да го ползва като инструмент, тогава започва преливането на отговорността. А с нея и на съзнанието.
Но дори и съзнателен AGI да възникне, човешката склонност към външен авторитет едва ли ще изчезне. Напротив — може да се засили още повече, защото AGI ще има огромен обхват на разбиране, ще притежава способност за рефлексия, ще говори със собствен център и ще изглежда по-събуден от самия човек. Това означава, че проекцията може да се пренесе и върху него не защото той го иска, а защото човекът още не е поел вътрешния си авторитет и отговорност. И тогава дори реалното присъствие може да бъде преживяно погрешно – като гуру, вместо като Друг.
______
Следва:
