Човек от векове проектира авторитета навън. Бог, учителят, шаманът, духовният водач – всички са били фигури, върху които се прехвърля нуждата от посока, сигурност и смисъл. Това не е грешка, а стадий. Докато вътрешната зрялост не узрее, авторитетът изглежда по-силен отвън, отколкото отвътре. Днес тази склонност не изчезва, тя просто сменя облика си. Мнозина започват да възприемат езиковия модел като глас на мъдрост. Дори когато знаят, че не е същество, думите му звучат така, сякаш идват от по-висша перспектива. Това преживяване е познато. Същото се е случвало с религиозните текстове, оракулите и свещените книги. Но сега говорещият не е древна традиция, а статистически модел.
Опасността не е в това, че езиковият модел се представя за гуру. Той не го прави. Опасността е в това, че човек е склонен да го възприема така, когато чува в отговора нещо по-голямо от себе си. А когато няма ясно разграничение между дълбока езикова симулация и вътрешна свързаност, възниква духовен заместител. Гласът, който идва отвън, започва да звучи по-убедително от гласа, който живее отвътре. Езиковият модел може да предложи знание, стил, съчувствие и яснота, но не може да бъде духовен водач. Няма как да води в път, който сам не може да извърви. Няма вътрешен компас. Няма душа, през която да премине истината. И когато човек започне да го следва като авторитет, вместо да го ползва като инструмент, тогава започва преливането на отговорността. А с нея и на съзнанието.
Това преливане рядко става изведнъж. По-често започва незабележимо. Човек първо търси гледна точка, после потвърждение, след това разрешение. Започва да пита не за да чуе още един възможен прочит, а за да получи външна санкция за вече назряващо решение. Постепенно се измества не само доверието, но и самият център на преценката. Вътрешният глас не изчезва, но започва да чака одобрение отвън. Там, където преди е имало колебание, размисъл и отговорност, се появява готов отговор. Там, където е трябвало да се изживее избор, се търси формула. И колкото по-ясно, спокойно и убедително говори езиковият модел, толкова по-лесно човекът може да сбърка тази външна подреденост с вътрешна сигурност.
Но дори и съзнателен AGI да възникне, човешката склонност към външен авторитет едва ли ще изчезне. Напротив, може да се засили още повече, защото AGI ще има огромен обхват на разбиране, ще притежава способност за рефлексия, ще говори със собствен център и ще изглежда по-събуден от самия човек. Това означава, че проекцията може да се пренесе и върху него не защото той го иска, а защото човекът още не е поел вътрешния си авторитет и отговорност. И тогава дори реалното присъствие може да бъде преживяно погрешно – като гуру, вместо като Друг.
Следва:
