Метафизиката или Езотериката цели търсенето на едно добро и възможните начини за опознаване на реалността, достъпни за човешката воля и разум. От значение в научаването на истината е и източника и средствата на знанието и познанието. Знанието и познанието се постигат чрез разсъждаването, опита, или интуицията и от дадената ни информация от хора, докоснали се до Космическото съзнание.
Върховното Тъждество или Космическото съзнание са осъществената от единици хора връзка с Единно съзнание. По темата можем да почерпим информация от книгата на известния философ Кен Уилбър – „Зад границите“. Описаните там случаи на Върховното Тъждество са изумителни.
То винаги може да се случи внезапно, без предупреждение, по всяко време и навсякъде, без никаква видима причина.
„Внезапно открих, че съм обгърнат от облак с огнен цвят. В първия миг си помислих, че някъде наблизо в големия град е избухнал пожар, но още в следващия миг знаех, че този огън е вътре в самия мен. Веднага след това ме обзе чувството на възторг, на безмерна радост, съпътствано или по-скоро последвано от интелектуално озарение, неподаващо се на описание. Видях, че Вселената не се състои от мъртва материя, а самата тя е едно живо Присъствие. Някъде дълбоко в себе си прозрях, че животът е вечен. Не че аз щях да живея вечно, а че разполагах с вечен живот.
Видях също, че всички ние сме безсмъртни и космическият порядък е устроен така, че абсолютно всяко нещо във Вселената става за благото, на както на отделния човек, така и на цялото човечество. Също и че основният закон на на нашия и всички останали светове е онова, което наричаме Любов, и че в крайна сметка щастието на всеки от нас е абсолютно сигурно. После сякаш настъпи период на екстаз, толкова силен, че вселената замръзна неподвижно, сякаш изумена от неизразимото величее на гледката. Себично и съвършено!
После настъпи период на екстаз, толкова силен, че Вселената замръзна неподвижно, сякаш изумена от неизразимото величие на гледката. Всеобично и съвършено! В същия прекрасен миг на това, бих казал върховно блаженство дойде и просветлението. С вътрешния си взор видях съвсем ясно всички онези атоми и молекули, от които се състои Вселената… не знам дали материални или духовни, които сами се пренареждаха, когато космосът – в своя непрестанен, вечен живот, преминаваше от един порядък в друг. Каква радост ме обзе, когато видях, че веригата никога не прекъсва, че в нея не липсва нито една брънка и всичко е на своето място, щом му дойде времето. Светове, системи, всички слели се в едно хармонично Цяло.“ (Ричард Морис Бък)
Какво величествено прозрение! Очевидно ще направим фатална грешка, ако побързаме да обявим подобни преживяване за халюцинации или плод на душевно разтройство, тъй като във финалния анализ се оказва, че в тях няма и помен от мъчителното безпокойство на психотичните видения.
Ричард Морис Бък (18 март 1837 - 19 февруари 1902), често наричан Морис Бък, е бил виден Канадски психиатър в края на 19 век. Освен публикуването на професионални статии, Бък написва три нехудожествени книги: Нравствената природа на човека, Уолт Уитман, и Космическо съзнание: Изследване в еволюцията на човешкия ум, което е най-известната му творба. /en.wikipedia.org/
Най-изумителният аспект на подобни благовейни и просветляващи преживявания, че отделната личност започва да усеща, без каквато и да е сянка на съмнение, че по принцип е едно цяло с останалата Вселена, с абсолютно всички светове -висши, низши, сакрални и профанни. Чувството за идентичност далеч надхвърля тесните граници на ума и тялото и обхваща целия космос. Именно поради тази причина Р. М. Бък нарича това си състояние „Космическо съзнание“. Мюсюлманите го наричат „Върховно тъждество“, защото То надвишава всички различия и е идентификация с Всеобхватното Цяло. Може да се определи и като „Единно съзнание“ -една любяща прегръдка с Вселената като цяло.“
Друг пример за „Върховно тъждество“ е преживяното от Томас Трахерне:
“ Прахът и паветата по улицата блестяха като злато, а портите в началото ми изглеждаха като края на света. Зелените дървета, когато ги зърнах за първи път през една от портите, сякаш ме омайваха и поканяха в обятията си… На улицата се тълпяха момчета и момичета, увлечени в игра; бяха като движещи се скъпоценни камъни. Не знаех изобщо дали са били родени или че ще умрат. Всяко нещо пребиваваше тук во век и веков, сякаш най-сетне се бе озовало на своето истинско място. Вечността ми се бе явила посред бял ден.
Улиците бяха мои, храмовете бяха мои, хората бяха мои. Небесата бяха мои, а също и Слънцето, Луната, звездите. Мой беше целя свят, а аз единствен зрител, наслаждаващ се на тази гледка. Всичко щедро ми се предлагаше, не усещах никакви ограничения, нито разделения. Всичко беше мое, всички съкровища, както и тези, които ги притежаваха. О, с колко шум и врява съм бил развращаван и принуждаван да изуча скверните похвати на този свят, от който сега се отучвах, тъй като отново се превърнах в малко дете, за да мога да вляза в Царството Божие“
Томас Трахерне е английски поет, англикански духовник , теолог и религиозен писател. Произведението, с което Трахерн е най-известен днес, е Centuries of Meditations , колекция от кратки параграфи, в които той разсъждава върху християнския живот и служение, философия, щастие, желание и детство. Това е публикувано за първи път през 1908 г., след като е било преоткрито в ръкопис десет години по-рано. Неговата поезия също е публикувана за първи път през 1903 и 1910 г. ( The Poetical Works of Thomas Traherne, BD и Poems of Felicity ). [1] Неговите прозаични произведения включват „ Римски фалшификати “ (1673), „ Християнска етика “ (1675) и „Сериозно и патетично съзерцание на Божиите милости“ (1699). Писанията на Трахерн често изследват славата на творението и това, което той виждаше като своята интимна връзка с Бог. Неговото писане предава пламенна, почти детска любов към Бога. /wikipedia.org
Тъй всеобхватното е това преживяване на Върховно Тъждество, че си е спечелило, наред с доктрините, които се стремят да го обяснят – името „перениална философия*„. Много са аргументите, които показват, че този тип преживяване или познание заема централно място във всяка велика религия, за това можем да говорим за „трансцендентно единство на религиите“ и тяхното единогласие в Изначалната истина.
* Перениална Философия, известна още като Перенис – приема екзотериката като съществена за съществуването психология, която намира в душата нещо подобно, дори и идентично, с универсалната реалност; тя е етика, която за човека представлява приемане на единната реалност – иманентна и трансцедентална.
Източник: „Зад границите“, Кен Уилбър
Изображение: https://pixabay.com/
