Азът съдържа множество субличности. Средният човек обикновено има около десетина или повече, известни като: родителско его-състояние, детско его-състояние, зряло его-състояние, победител, победен, критик, съвест, его-идеал, идеализирано его, фалшив Аз, автентичен Аз, реален Аз, либиден Аз, суперего, и т.н.
Повечето от тях се преживяват отчасти като различни вокали във вътрешния диалог на човека. Различните субличности се съревновават за внимание и поведенческа доминация, формирайки вид подсъзнателно общество от Азове, които трябва да се договарят… В доброкачествената си форма субличностите са проста функционални репрезентации на себе си, които управляват конкретните психосоциални ситуации – персоната на бащата, персоната на майката, персоната на съпругата(супруга) и т.н.
Трудността възниква, когато някоя от тези субличности, когато е силно дисоциирана или недостъпна за съзнателния Аз, заради неуспехи в развитието, постоянен стрес, повтаряща се травма или селектѝвно невнимание. Тези потопени (потиснати) персони – с техния дисоцииран набор от нравственост, потребности, светогледи и т.н – си устройват работилница в мазето, където съботират по-нататъшния растеж и развитие.
Остават „скрити субекти“- аспекти на съзнанието, от които Азът вече не може да снеме идентификацията и да трансцендира, защото са откъснати в безсъзнателното, откъдето изпращат символни деривати под формата на болезнени или болестни симптоми.
Терапевтичният процес помага на човека да осъзнае субличностите си, превръщайки ги от от „скрити субекти“ в „осъзнавани“ обекти, където могат да се интегрират наново в Аза и така да се присъединят към течащия поток на еволюцията на съзнанието. В позицията на „скрити субекти“, те остават фиксирани на по-долните равнища, където са били дисоциирани (отлъчени).
Без значение колко многобройни са субличностите, задачата на близкия Аз е да постигне интеграция или хармония в хора от гласове и така по-уверено да тръгне към техния Източник.
Кен Уилбър, из „Интегрална Психология”
