През 1897 г. осемгодишната Вирджиния пита баща си дали наистина дядо Коледа съществува. Баща й, може би за да се измъкне от пряк отговор, й предлага да зададе въпроса си на известния тогава в Ню Йорк вестник „The Sun“. И внезапно редакторката Франсис Чърч ѝ отговаря. Това е време на безверие, на мъртви надежди, изобщо, съвсем като сегашното. По някаква хем логична, хем мистична причина, отговорът на Чърч докосва безброй сърца.
Ето писмото на Вирджиния „Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.
Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“
Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?“
Вирджиния О’Ханлън
Отговорът на редакторката Франсис Чърч
„Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни, или на деца, са малки. Във великата наша Вселена човекът е просто едно насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание. Да, Вирджиния, има дядо Коледа! Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост.
Уви, колко ужасен би бил светът, ако го нямаше дядо Коледа! Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да имаме друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена. Да не вярваш в дядо Коледа това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува.
Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени, и които са невидими в този свят. Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат.
Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Всичко ли е истинско? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално. Нямало дядо Коледа? Слава Богу, той е жив и ще живее винаги. След хиляда години, Вирджиния… не, след десет пъти по десет хиляди години той ще продължава да носи радост на детското сърце.“
Източник: https://webcafe.bg/
Снимка на Myriams-Fotos от Pixabay
