През по-голямата част от съзнателния си живот, присъстваме в ума, следствие което сме загубили достъп до сърцето… дори сме забравили, че въобще разполагаме с такъв. Друнвало Мелхизедек, ни представя едно интересно и мъдро познание, свързано с достъпа до свещеното пространство. Знание съхранено и практикувано от племена, слабо засегнати и непретопени от цивилизацията и където комуникират помежду си по един непонятен и магичен за съвременния човек начин. Вселената винаги намира начин да ни покаже или подскаже… какво е било и какво предстои да е. Не случайно и до днес съществуват племена в незасегнатите територии от цивилизацията, съхранили начина на живот, мирогледа и традициите на своите предци. В същото време има и хора, които са като че ли белите лястовици… долетели от бъдещето, предвестниците на новото.
„Някога хората, сме били различни. Можели сме да общуваме и да преживяваме света по начин, който малцина в съвременния свят едва-едва започват да осъзнават. Използвали сме такива форми на общуване и възприятие, които изключват мозъка, а по-скоро изхождат от свещеното пространство в човешкото сърце. Австралийските аборигени и до ден днешен са свързани с древната паяжина на живота, която наричат „сънуване“. Чрез този колективен сън или състояние на съзнанието те продължават да пребивават в сърцата си и да живеят и дишат в една реалност, която съвременният западен разум почти напълно е забравил. Техните съседи, маорите от Нова Зеландия, могат в нещо като „медитация“ да пресекат огромното пространство, което ги дели от САЩ.
По този начин те реално се свързват и общуват с индианците хопи, за да споделят и обсъдят пророчествата си. Уговарят си срещи, без да използват, каквито и да било „технически“ средства. За да нахранят съплеменниците си, кахуна в Хавай разговарят с Майката Земя и я питат къде да отидат на риболов. Тогава облаците в синьото небе приемат формата на човешка ръка, която им сочи мястото на рибните пасажи. Високо в планините Сиера Невада в Колумбия, Южна Америка, живее едно племе, което разговаря на език без думи и според тях той идва от свещеното пространство в техните сърца.“ – споделя Друнвало в книга. Но как да достигнем това пространство и какви са пречките по пътя към него?
ИНЕТЕГРАЛНО КОНСУЛТИРАНЕ Цялостната рамка на Интегралната теория и подход е особено важна за почитане на света в цялата му сложност и дълбочина, както и за осветяване на пътя, който всеки от нас може да предприеме, за да се справи с динамиката и процесите на субективно и обективно ниво.
При хората с емоционални травми, навлизането в свещеното пространство на сърцето е среща с неизцелените болезнени части на същността, което е болезнен процес. Преди да се предприеме тази стъпка е нужно да поработим със себе си, за да интегрираме поттиснантите си сенчести аспекти.
Има и друг проблем, свързан със страха – страх от неизвестното. Някои хора мигновено усещат колко „истински“ са образите на сърцето, но това ги плаши и те се връщат обратно. Обикновено, ако бъде преодолян, страхът си отива и всичко се нарежда добре. Въпросът е да не се отказваме при първите признаци на безпокойство.
Третият проблем, е свързан с уменията на хората да „виждат“. Ако подхождат с предварителната нагласа да „видят“ по определен начин, може и да не разберат, че са „видели“ посредством другите си сетива – слух, обоняние или вкус.
Свещеното пространство на сърцето е чудесен инструмент за развитие, отваряне, активиране на знанието и вътрешната мъдрост; огромен източник на енергия и креативност.
Друнвало Мелхизедек, припомня в книгата още нещо описано в Библията. Знаем, че преди Вавилонската кула човечеството сме били благословени с един единствен общ език, който след това сме загубили или ни е отнет. Вероятно хората живели преди Вавилонската кула, са пребивавали и общували именно в свещеното пространство на сърцето, където „езикът“ е универсален и понятен за всеки.
Преди всеки важен ритуал човек трябва, с любов в сърцето да се свърже с Майката Земя, после с Небесния Баща и накрая с Твореца. Това са задължителните стъпки, преди упражненията за навлизане в свещеното пространство на сърцето. Без тях няма да получим достъп до него. В следващите статии ще бъдат описани медитациите за постигане на тези състояния.
___
Източник: „Да живееш в сърцето“, Друнвало Мелхизедек
