„Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.“ Карл Юнг
Един от основните критерии за психично здраве е способността да бъдем цялостни. Това означава да бъдем в хармония, както със светлата, така и с тъмната част от себе си; да приемаме и изразяваме всички аспекти на вътрешната си природа.
Странното е, че начинът, по който се отнасяме към природата навън, е различен от начинът, по който се отнасяме към собствената си психична природа. Когато видим гръмотевици на небето не казваме, че нещо нередно се случва в природата. Но когато проявим изблик на гняв се упрекваме, че сме си изпуснали нервите. Когато видим, че слана е попарила листчетата на току-що цъфналите вишни, не казваме, че това е природна аномалия, но когато видим как собствените ни попарени надежди се изразяват в тъга, ние смятаме, че щом сме тъжни, значи нещо нередно се случва с нас.
Ако природата навън преминава през зимния период и дърветата са оттеглили жизнените си сокове от клоните и листата са опадали, дори и да копнеем за свежестта на пролетта или топлината на лятото, ние не си мислим, че щом е зима, значи нещо в природата е сбъркано. Но, ако вътре в нас преминаваме през психичната зима, обърнали сме погледа си навътре, отдръпнали сме се от външния свят и се чувстваме депресивни, ние смятаме, че нещо нередно се случва с нас и се насилваме, ако не – да раждаме плодове в живота си, то поне да “разцъфтим”.
Тъмнината е сянката на всичко онова, което наричаме светло. И, подобно на нощта, неизбежно следва деня. В космическата драма, в която всички сме въвлечени, бидейки същества от кръв и плът, започваме полека да разбираме, съзрявайки за измеренията на духовността, че битката между тъмното и светлото се води не вън от нас, а вътре в нас, в нашите души.
Ако сме късметлии, стигаме до момента, в който се проваляме. И си задаваме въпроса как да излезем победители в битка, в която по дефолт няма победител? Защото, може ли денят да победи нощта? Може ли нощта да победи деня? Просветлени учители от най-различни духовни традиции казват едно и също – че не може и че единственият изход от тази битка е като престанем да я водим. Като излезем от нея. Като, подобно на Гед от известната книга на Урсула ле Гуин “Землемория”, отидем на края на света, за да срещнем сянката си – и я прегърнем – наричайки я със своето име.
Печелим тази битка като разберем, че вътрешната хармония не е в това да ни е леко и щастливо, а в това да сме в съгласие с вътрешните процеси, през които преминаваме. Аз ги наричам Бог. И го разбирам така – когато на вътрешното ни небе е нощ, да се наслаждаваме на звездите, вместо да се оплакваме от тъмнината, а когато е ден, да правим нещата, които можем да вършим само през деня. Ако сме в сезона на “вътрешната зима”, да обличаме топлите дрехи и да стоим на топло, знаейки, че когато дойде пролетта, а след това и лятото, вече можем да ги съблечем.
За мен именно хармонията като израз на съгласие с вътрешните процеси, през които преминаваме, е единственият изход от тази битка, в която няма победители, а само противоположни страни, които най-накрая са престанали да враждуват помежду си.
Източник: https://espirited.com/
Автор: Камелия Хаджийска
