Трябва да правим разлика между двата вида щастие. Единият вид се поражда от човешкия ум, с всичките му желания, фантазии и мечти за това какво ще ни направи щастливи. Фокусът е върху това какво искаме от заобикалящата ни среда. Няма нищо нередно в този вид щастие, то не трябва да се осъжда, но им един основен недостатък, който обикновено пренебрегваме. Този вид щастие е нетрайно и в рамките на сравнително кратък период от време откриваме, че жадуваме за още. Всеки вид щастие, зависещо от външните обстоятелства е моментно, краткотрайно и е последвано от хроничния навик на човека -недоволството.
Другият вид щастие извира дълбоко отвътре и е резултат от връзката ни с вътрешното ни същество. Това щастие е трайно, защото не зависи от външните събития. То е като фин, който винаги присъства – по-скоро състояние, отколкото преживяване. Обикновено се проявява в в моментите на дълбока релаксация и когато човек е способен напълно да присъства в момента, без да е твърде зает с мисли. Всички познаваме първия вид щастие и до известна степен много от нас са имали проблясъци на втория вид. Хубаво е ясно да разграничаваме тези две състояния.
Също така в Семейните констелации наблюдаваме и два вида любов – сляпа и съзнателна, както и двата вида радост – едната възникваща от близостта на детето с родителя, и друга радост, възникваща в резултат от възприемането на родителите в тяхната тъмна и светла цялост. В първия случай детето е „щастливо“ е се чувства невинно, защото е заплетено е свързано с родителите си, носейки подсъзнателно бремето на някаква болка заради тях. Във втория случай то съзнателно оставя болката, принадлежаща на родителите му. В някаква степен се чувства виновно за това, но е по-малко обременено и преживява любовта, радостта и щастието по напълно различен начин. Като възрастни, в ролите си на „деца“, само така постигаме зрелият поглед върху живота и липсата на зависимост от миналото. В другият случай, поради неосъзнатата и нефункционална „сляпа“ любов, оставяме дълбоко заплетени с кармичното родово наследство, преживявайки частично съдбата и болките на родители и предците в родовата ни система.
Констелациите са терапевтичен метод, който води към разбиране на семейните заплитания ни помагат да преодолеем унаследените неразрешени казуси свързани с родовата ни система; да разчистим отломките от миналото, за да можем по-лесно да осъществим обратното пътуване към себе си.
Заявка за участие в група за констелация на
или изпратете съобщение от формата за
КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI
Изображение: https://www.pinterest.com/
Из “ Корените на любовта“, Сфагито Р. Лийбермайстер
