Неосъзнаването на това и поставянето „противоположностите“ една срещу друга в опита да се разбере коя е „действително“ истинска, означава самоосъждане на вечно и хронично объркване при опита да се реши един безсмислен проблем.
Биофизикът Л. Л. Уайт обяснява: „Така незрелият ум, в невъзможността си да избегне от своите собствени предразсъдъци, не успява да разпознае истинската форма на процеса на развитие и е осъден на безплодна борба в усмирителната риза на своите противоположности – субект/обект, време/пространство, дух/материя, свобода/необходимост, свободна воля/закон… Истината, която трябва да бъде една, е просмукана от противоречия. Човек не може да да разбере къде е, тъй като е създал два свята от един.“
А в основата на създаването на два свята от един, лежи дуалистичната илюзия, че субектът е по същността си отделен и различен от обекта. Именно това е прозрението, с което са се сблъскали физиците… основното прозрение, резултат на 300 годишни упорити и последователни научни изследвания.
Това е от особена важност, тъй като тези учени успели да осъзнаят несъстоятелността дуалистичното знание при допускането на възможността за друг начин за познаване на Реалността – начин на познаване, който не допуска отделянето на познаващия и познаванато, на субекта и обекта.
Едингън обяснява този втори начин на познаване:
„Има дава вида познавание – символно знание и вътрешно знание. Вътрешното знание не се подлага на кодиране и анализ… или когато се опитаме да го анализираме, вътрешното се губи и замества от символизъм.“
Из “ Спектър на съзнанието“ – Кен Уилбър
Изображение: https://www.istockphoto.com/photo
