Според Кен Уилбър, Битието и Съзнанието съществуват като спектър, преминаващ от материя в тяло, в разум, в душа и в Дух. И въпреки, че Духът е в известен смисъл най-високото измерение или ниво от спектъра на съществуването, Той е и основата или условието за съществуването на целия спектър. Сякаш Духът е едновременно и най-високото стъпало от стълбата на съществуването и дървото, от което е направена цялата стълба.
Духът е и напълно и изцяло вътрешно присъщ, както и напълно и изцяло над всичко останало. Духът е както основа, така и цел.
В своя Иманентен аспект Духът е Условието за всички условия, Съществуването на всичко съществуващо, Природата на всички природи. Като такъв Той нито се усложнява, нито се опростява, нито расте, нито се развива, нито произтича от нещо, нито се свежда до нещо. Той е простото съществуване или същност -идеалната същност- на всичко съществуващо, проявлението на всяко нещо.
Няма начин да се свържем с иманнтния Дух, няма начин да се свържем с ТО, няма начин да общуваме с ТО, защото няма нещо, което ТО да не Е. ТО присъства изцяло Тук и Сега. Съответно да постигнем иманентия Дух е точно толкова невъзможно, колкото да постигнем краката си и е невъзможно да го видим, така както е невъзможно да видим лицето си без огледало.
В своя Трансцендентален аспект обаче Духът е най-високото стъпало в нашата стълба на израстване и еволюция. Той е нещото, за което трябва да положим услилия, за да осъзнаем, да разберем, с което да се отъждествим и съединим. Осъзнаването на нашето върховно тъждество с Духа се постига само с услилия за израстване , развитие и еволюция.
И едва на последно стъпало е осъзнаването, че Върховното тъждество е тук от самото начало, идеално в своята пълнота. Или… единствено на последното стъпало е възможно да осъзнаем, че цялата стълба е направена от дърво.
И така… докато в своите иманентни аспекти Духът просто Е, то в своите трансендентални аспекти Духът се развива и еволюира. Целят видим свят, изцяло основан на Духа, се бори да пробуди Духа у себе си, да осъзнае Духа като Дух…. за да се събуди от кошмара на времето и да стъпи във Вечността.
Този стремеж към израстване и развитие се проявявя в света като еволюция, а при хората като израстване и развитие на собственото ни СЪЗНАНИЕ, което е арена на космическата еволюция на човешките същества.
Еволюцията е движението на Духа към Духа под формата на Дух. Еволюцията е съзнателно възкресение на Върховното тъждество у всяко човешко същество. Тъждеството, което винаги е присъствало, но сякаш е било закрито от видимото, от ограничената гледка на по-долните стъпала.
При изкачването на стъпалата Духът все повече вижда себе си като Дух и идва на последното стъпало стълбата ще бъде изхвърлена и Човекът разбира, че през целия този процес не е придобил нищо, което преди не е съществувало.
Кен Уилбър, „Спектър на съзнанието“
