Движещата сила представлява водещата причина да вършим или да не вършим нещо. Тя е върховният смисъл, въз основа на който живеем по съответен начин и който определя каква ценностна система отстояваме. Това е силата, която стои зад мотивацията да работим дадена професия, да общуваме, да бъдем с определени хора, да се образоваме, да се забавляваме и т.н.
Тя е нагласата ни към живота, към нас, към другите, към Бог… към всичко. Движещата сила е основният ни източник на енергия, като едновременно с това тя предопределя пътя, по който ще вървим, ако я следваме. Поради тази причина, ако познаваме каква е нашата движеща сила, индивидуално като личности и колективно като общество, можем да определим накъде ще насочваме живота си, какъв мироглед ще изградим и как ще възприемаме случващото се около нас.
В обществен план движещата сила на една цивилизация е онзи стимул, който управляващите окуражават сред управляваните. Тя присъства във всички основни обществени отношения. Тя е крайъгълният камък, около който се изгражда всяка цивилизация и колкото по-добре я познаваме, толкова по-ясно ще можем да очертаем позитивите и негативите, които се пораждат от нея.
Движещата сила предопределя посоката на развитие на обществото. Много често тя не се осъзнава изцяло от хората, но обикновеното наблюдение на живота им и честната оценка за мотивацията за дадени отношения я разкрива. Погълнати от различни проблеми, голяма част от хората стават неспособни да виждат посоките на развитие, към които се насочват отделни обществени групи и обществото като цяло. Ако индивидуалната етика на индивида и тази на обществото не са в унисон, то често пъти за човека възниква екзистенциален избор: да пренасочва даден колектив в друга, по-добра посока на развитие или да се отдели от него, за да запази интегритета си.
Освен при възникването и развитието на дадена общност или на цяла цивилизация, движещата сила предопределя и периодите на упадък, които бележат необходимостта от трансформация и вътрешна реорганизация на общността.
Можем да изведем две достатъчно общи и диаметрално противоположни движещи сили, които присъстват в някаква степен в живота на всеки човек и на всяко общество. Първата е службата на егото, а втората – служба на цялото.
© Александър Миланов, 2016