Всички факти в началото бяха парченца от пъзел, пръснати в необятността – разпилени, непоследователни, неподредени. Пристигащи хаотично в миговете, когато не ги търсиш и не ги очакваш… Светкавиците, проблясващи в мрака, които е редно да уловиш в шепите си като светулки – да ги събереш с търпение, вдъхновение и отдаденост. Тогава, приел разпиляната хаотичност на своето незнание, с вярата в Нищото, подреждаш светлината на собствения и Живот. Защото…
Дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме… че не вярваме! ivomir
Мнозина не вярват. Но по вярното е, че мнозина вярват, че не вярват. И толкова силна е вярата им в неверието, че са успели да слеят последното със себе си, да го направят своя същност, без да подозират това. Уникално силна вяра, нали!? А представяте ли си какво би се случила, когато повярват, че… вярват…
Всяко уравнение е възможна вероятност. Изборът е този, който определя фокуса – дали тази вероятност да бъде задвижена и по този начин да се определя строго индивидуалното защитно поле в определен честотен диапазон. Преживяването е синхронично или несинхронично приемане на отразения от околната среда сигнал, който самото проявление е излъчило. Вярванията и убежденията са филтър, който осигурява допълнително ограничение (защитата) и така подсилва индивидуалността и уникалността на излъчените сигнали.
Това означава, че всяка отделна ситуация е точен огледален образ или точното ехо, в рамките на ограничението на самото излъчване. За това всичко, което се случва в една реалност, се отнася към самото уравнение и не касае никоя друга функция. Всяко индивидуално ограничение или функция наричаме проявление, а общата съвкупност от всички вероятности наричаме потенциал (Източник).
Когато говорим за взаимодействие на вълнови функции, се получава обмен на честоти (поглъщане и отражение), които наричаме честотен ПОРТАЛ. Така всяко проявление създава вероятна версия на всяко друго проявление в ограничението на своята реалност. Същото се случва и при другото проявление – то създава собствена версия на първото проявление в своята реалност. Така всяко проявление преживява създадената „собствена“ версия, и нарича това взаимодействие.
Всяка версия разчита, разкодира част от цялото честотно уравнение на общото поле на потенциала. Ето защо всяко взаимодействие с друго проявление е показател за нещо, което е нужно да се научи в собствената индивидуална реалност., за да подобри възможността за избор на нова реалност. Така всеки избор води до нов избор, а всяко развитие като функция на енергията на тези избори се отчита и и се нарича… преживяване на Живот. Всяко уравнение се явява парченце от пъзела на целя вероятностен потенциал…
Из “ Енциклоперия Когиталност – Ти Източникът“, Ивомир Димчев
Изибражение: Когиталност – всичко, което Е
