Клетката на организма живее в два режима: за себе си и за организма. Всяка команда на организма ощетява личните интереси на клетката. За кратко време интересите им са различни, за по-дълго време те са единни. Способността на клетката да приеме травмиращата ситуация, т.е. командата на организма, е показател за нейното здраве. Нежеланието на клетката да приеме травмиращата ситуация я превръща в ракова и тя трябва да бъде унищожена от организма.
Човекът е една клетка на Вселената. Умението на човека да приеме всяка една ситуация, всякакви неприятности и нещастия като дадени от Бога, е показател за духовното и физическото здраве на човека. В християнството това се нарича смирение. Ако човекът в травмиращата ситуация забрави Бога, който изчиства душата му, а вижда само този, който го е обидил… то той заприличва на раковата клетка. Християнството определя това като прекомерна гордост и го смята за основен грях.
Всяка клетка живее в два режима, в две логики: логиката на организма -първичната, и собствената логика – вторичната. На човека също са присъщи две логики: логиката на духа, която го свързва з Бога, и логиката на тялото, която го свързва със Земята. Логиката на духа винаги е по-висша от логиката на тялото.
Когато потъва един кораб, първо спасяват жените и децата. Ако някой мъж се хвърли напред за спасение, изблъсквайки жените и децата, той е трябвало да бъде убит, за да се спре патологичния процес. Когато човек има проблеми, първо е редно да се спаси душата му. По степен на важност душата заема 97 процента и само три процента принадлежат на тялото. Ако тялото се хвърли напред и се мъчи да се спаси, погубвайки душата, то това тяло бива унищожено. Висоцкий го е казал: „Не ще умрем с мъчителен живот, а по-добре е с вярна смърт да оживеем. “
Развитието минава през патологията. Познанието за Бога минава през отричането от него. Вече три столетия човечеството губи логиката на Божественото и работи само за земната логика. През XVII век е създадена класическата формула на раковия тумор: „Човекът е господар на природата“. В превод на езика на организма това означава: „Клетката е господар на организма“. Това е принципът на раковата клетка. Човечеството поставя само себе си в тази позиция.
В днешно време духовните структури на човечеството са толкова притиснати към Земята, че единственото спасение от израждане е непрестанен стремеж към Бога. Днес човечеството трябва буквално да изпитва такава любов към Бога, каквато до сега не е изпитвало. Това е наложително на първо място, защото променяйки възприятието си за света и реакциите си спрямо събитията, променяме и характера си – Същността си. Така променяме съдбата си – т.е. кармата си, включително и физическото си състояние.
Из „Диагностика на кармата“ – Сергей Николаевич Лазарев
Изображение: https://www.pinterest.com
