Парадоксът на западната психология е, че умът изучава ума. За разлика от мистиците като Буда, които имат способността да възприемат ума от състояние, което е отвъд ума, психологията се опитва да разбере ума чрез самия ум. Изучаването на ума чрез ума води до това, което в математиката и логиката е известно като диалектическо противоречие, което не може лесно да бъде разрешено.
Основният въпрос е дали едно измерение може да отразява само̀ себе си. Смисълът е ясен: в крайна сметка човек може да разбере нещо единствено ако е на отделно, по-високо ниво от него. Ако това твърдение е валидно за по отношение на обикновени научни изследвания на обективно измерими материи, то следва да бъде още по-приложимо за психологията, която по необходимост включва както субективни, така и обективни явления.
В последно време стана модерно човешкият ум да се изучава чрез „когнитивни науки“. Един от принципите на тази новопоявила се наука е, че съществуват три подхода, напомнящи функциите на обикновен компютър, чрез който мозъкът и ума могат да бъдат анализирани.
- Физически – това е хардуера на нашия биокомпютър, механизмът на самия мозък;
- Поведенчески – това е нашият софтуер, психологията на ума;
- Операционен – това е операционната система, която позволява на софтуера и хардуера да общуват помежду си;
Това е посоката, в която се насочват съвременните изследвания, използвайки различни нива на анализ, така че мозъкът и умът да бъдат разбрани.
Източният мистицизъм има по-фундаментална позиция, от колкото когнитивните науки. От перспектива на мистицизма не става въпрос само за разбиране на връзката между различните центрове на мозъка и за връзката между мозъка и ума.
Защо? Защото мистицизмът смята, че умът е самия проблем. Умът се счита за болестта, от които всички страдаме. Всъщност нашата идентификация с функцията на ума е тази, която създава трудностите ни. Толкова сме идентифицирани с ума, толкова сме привързани към неговите мисли и чувства, че ни липсва осъзнаване, че можем да бъдем свободни от него. Почти всяко човешко страдание по един или друг начин е свързано с някаква форма идентификация. Например казваме: Тъжен съм“, „Ядосан съм“… Няма усещане за разделение межди АЗ-а и чувството или настроението, което е състояние на ума.
За да преживеем естествено и продължително състояние на благоденствие, е необходим един по-различен тип терапии – терапия, която ни отвежда до медитация. Защо? Защото дори и да открием корена на проблема в миналото, пак е необходимо да се научим да бъдем по-малко идентифицирани с това, което ни се случва в момента…
Свагито Лийбермайстер – из „Дзен консултиране“
Изображение: https://www.pinterest.com
