Доброто идва от разбирането на злото

Откриваме доброто, като разбираме лошото. На пръв поглед това изречение  изглежда озадачаващо. То поставя под съмнение твърде простото, но познато съпоставяне на доброто и злото: който е добър е добър, който е зъл е зъл и по-често другите са лошите, а ние самите сме добрите. Фразата установява връзка между доброто и злото, която ни предизвиква да влезем вътре и да потърсим злото там. Защото злото е част от това да си човек, аспект от потенциалното пространство на опит и действие, което е налично във всяко човешко същество.

Злото в нас е заобиколено от срам; така че го намираме само когато преодолеем тази бариера на срама. Ако успеем в тази стъпка, можем да изследваме и класифицираме злото в нас. Това, което знаем и интегрираме в съзнанието си, е защитено от това да излезе от нас, без да го искаме. Злото не възниква, когато сме центрирани и добре свързани със себе си. Това се случва, когато загубим контрол и несъзнаваното поеме контрол. Дори хора, които изглеждат, че вършат зло с пълно съзнание, всъщност са роби на своите несъзнателни нагони.

Винаги е по-лесно да виждаш злото в другите, отколкото да го виждаш в себе си. Разбира се, важно е да назоваваме и спираме лошите дела, които се случват на нас или на другите, доколкото е по силите ни. Злото се нуждае от социално сдържане и ограничаване, в противен случай ще продължи да се разпространява. За това има норми и закони, които са снабдени със съответните заплахи за наказание и имат за цел да действат възпиращо.

Но без да изпитаме как всяка форма на човешка порочност има своето място във всяка човешка душа и е оставила своя отпечатък върху всеки човешки живот, не стигаме по-нататък. Ние не осъзнаваме, че проектираме отвътре злото, което заклеймяваме навън. Злото ще избухва отново и отново, въпреки всички заплашващи последствия, когато подсъзнанието е по-силно от съзнанието.

От лошо към добро

Ако не потърсим злото в себе си и не разберем корените му там, няма да постигнем доброто. Защото тогава доброто е само пожелателна фантазия, създадена от отцепването на злото в самите нас. Ние се определяме като различни от злото и приемаме, че сме добри, защото не сме зли като другите.

Психологически казано, злото се намира в сенките на психиката. То се контролира от несъзнателни страхове и срам и се изразява в идеи, мисли, чувства и действия. Като цяло можем да кажем, че всичко, което наричаме зло, е израз на програми за оцеляване, насадени в ранна детска възраст. Така вашият собствен страх от оцеляване влиза в действие, което диктува вашия опит и действия. Под това влияние ние трябва да игнорираме нуждите на другите хора или да се чувстваме принудени да им навредим, в крайни случаи дори до степента на заличаване на тяхното съществуване, т.е. дори до точката на убийство.

Когато осъзнаем, че това са модели на реакция, които сме запазили, за да можем да оцелеем в извънредни ситуации, за нас е по-лесно да погледнем нашите зли части. Това, което не ни е чуждо, но може да бъде поместено в рамките на разбирането, губи своята демонична сила. Тогава злото в нас е тъмна област от нашата душа, в която внасяме повече светлина и по този начин премахваме ужаса и срама.

Сприятели се със злото

Звучи малко смело да кажем, че трябва да се сприятеляваме със злото в нас. Защото възмутителното зло, с което злодеят се е сприятелил, причинява най-лошите ексцесии на човешката разрушителност. Да се ​​сприятеляваш със злото не означава да се подчиниш на неговата разрушителна сила без желание или критика. Това означава разкриване на страха и болката в сърцевината на нечестието и разпознаване на страданието, което заобикаля тази сърцевина. Това означава да разочароваме това, което е чуждо и враждебно в злото, да го приемем като част от собствената съдба и да развием състрадание и разбиране за ужасните обстоятелства, които са отговорни за раждането на злото вътре. Така че това означава замяна на защитата с доверие.

Това, което сме разпознали, осъзнали и разбрали в себе си, вече не е необходимо да отбягваме или да се борим срещу него. Там, където сме се научили да проследяваме злото до неговия източник, можем да сключим мир с него и по този начин да отнемем импулсивната му сила. С всяка стъпка в тази посока ставаме по-съзнателни, но не непременно „по-добри“ в етичен смисъл. Доброто възниква от само себе си там, където злото е разпознато и обезсилено.

Доброто може да бъде по-голямо от злото само когато злото се разбира като нещо, породено от вътрешна нужда, заблудени и неразбрани неудовлетворени нужди от детски произход. Преодоляването на несгоди позволява на доброто да се появи от само себе си. Доброто е просто там, където вътрешната нужда е заменена от вътрешен мир.

Автор: Вилфрид Ерман

Д-р Вилфрид Ерман е завършил няколко магистърски и докторски програми по психология, психотерапия, философия, педагогика, история и политически науки. Преминал е през обучение и е сертифициран в клиент-центрирана терапия, няколко дихателни модалности, телесно-ориентирана терапия, системни констелации, травма терапия и работа с трансперсонални състояния на съзнанието. През 1991 година става един от учредителите на Австрийската Асоциация по Интегративно дишане и е неин председател до 2003 година. През 1993 година той създава тренинг програмата по Интегративно дишане и от тогава е водещият обучител на ААИД в обучителната програма, която води заедно с екип от други обучители. В България е води обучителните сертификационни програми за Интегрално консултиране и Интегративно дищане към "Институт за Интегрално развитие"

Статията е публикувана в wilfried-ehrmann.blogspot.com, където можете да прочетете и други публикации на Д-р Вилфрид Ерман по темата.

Снимка на Victoria_Watercolor от Pixabay

Материалът подготви: Красимира Златева