ДУАЛНОСТ – излюията за добро и зло – Милка Кьосева

Принципът на полярността се интерпретира в нашия свят като една непрестанна борба между доброто и злото. Извечните теми за радостта и страданието и необходимостта от второто за израстване, са ни поставили в обстановката, в която да вярваме, че страданието ни е необходимо и задължително условие в живота и ни води към мъдрост и познание.

Това безспорно е така, защото , защото опитвайки се да се освободим от хватката на негативните емоции, ние започваме да се вглеждаме дълбоко в себе си. Страданието ни мотивира да започнем да разширяваме съзнанието си и да търсим по-висша перспектива, от която да погледнем, да осъзнаем принципите и законите на Вселената и причината за обстоятелствата, в които сме попаднали.

Размишлявайки дълго върху концепцията за добро и зло, съдържаща се в смисъла на думата дуалност, осъзнах, че негативният тон идва от нашето неразбиране, че сами създаваме собствената си реалност. Страхът от това, че може да ни се случи нещо лошо, което е неизбежно и не зависи от нас, задълбочава дуалното възприятие. Всъщност не съществува нещо, което да присъства в живота ни и да не е резултат от предходни моменти, в които сме използвали инструментите на сътворение – мисъл, слово, действие и емоции, независимо дали сме осъзнавали, че го правим, или не.

Би било наивно да отречем дуалността, както и егото. Нашите възприятия все още са подвластни в по-голямата си част на дуалната концепция. Добрата новина е, че макар и нереална, тази представа за страдание ни тласка към генериране на потенциалната енергия , чрез която да се разгърнем и съборим бента на нашите възприятия, в които се изживяваме като жертви, а не като създатели на обстоятелствата, в които сме попаднали.

Един неутрален поглед към представата за дуален свят, идващ от знанието за принципа на полярност в нашата Вселена и по-конкретно в нашето измерение, е разбирането за това, че движението между положителната и отрицателната скала на проявлението е генератор на творческата енергия, чрез която ние да изразим себе си. Нека се обичаме, да обичаме ближния, нека се опитаме да разберем илюзията на дуалността. Да я приемем, да я надскочим в неутралното пространство на истинското разбиране на принципите и законите на нашия свят.

И най-накрая да благодарим на великия всетворящ Бог, танцуващ в съзидателната сила на любовта и рисуващ разнообразието на илюзорните лабиринти, чрез която душата ни се учи, израства, твори и служи.