Според недуалистичните подходи, еволюцията е най-добре да се разглежда като Дух в действие, творящ Бог, при което Духът се разгръща на всеки етап от развитието, проявявайки по този начин повече от себе си реализирайки повече от себе си при всяко разгръщане. Духът не е някакъв определен етап, предпочитана идеология… а по-скоро целият процес на самото разгръщане – безкраен процес, който присъства напълно на всеки краен етап, но става по-наличен за себе си с всяка еволюционна благоприятна възможност.
Така че можем да погледнем и по-висшите етапи на това еволюционно разгръщане според великите световни традиции на мъдростта – по-висшите или по-дълбоките етапи, на които Духът осъзнава себе си, събужда се за себе си, започва да разпознава истинската си природа… Внимателното вглеждане в тези етапи в светлината на еволюцията ни помага да разберем какво точно те ни разкриват, да заземим твърденията им и да ги осмислим в конкретни термини. Тези по-висши етапи, които в миналото са били постигани от малцина – надскочили своето време – всъщност могат да ни дадат някои насоки какво е подготвила колективната еволюция за нас утре.
Кен Уилбър установява, че великите световни духовни традиции попадат в два големи и много различни лагера. Ако се погледнат различните типове човешки усилия да се разбере Божественото на Изток и на Запад, на Север и на Юг… откриваме два много различни типа духовност, които Кен Уилбър нарича възхождане и низхождане.
Възходящата пътека е чисто трансцендентална и е от „другия свят“. Тя обикновено е пуританска, аскетична, йогистка и е склонна да обезценява или дори да отрича тялото, сетивата, сексуалността, земното, плътта. Тя търси своето спасение в царството, което не е от този свят; разглежда проявлението като, или „сансара“. като зло или илюзорно и иска да „излезе от играта“. Възходящата пътека възхвалява Едното, а не Многото, Празнотата, а не Формата… Небесата, а не Земята.
Низходящата пътека защитава точно обратното. В ядрото си тя е от този свят и въхвалява Многото, а не Едното. Тя е празник на Земята, тялото, сетивата и нерядко сексуалността. Тя дори отъждествява Духа със сетивния свят, с Гея, с проявлението и вижда във всеки изгрев, във всяко издигане на Луната целия Дух, за който човек изобщо може да мечтае. Тя е изцяло иманентна и презира всичко трансцендентално. В действителност за низходящите всяка форма на възхождане се разглежда като зло. В очите на всяка от страните, другата е дяволът.
И тази война е от преди поне две хиляди години… На Запад приблизително от времето на Августин до Коперник идеалът е абсолютно възхождащ, в природата си той е „от друг свят“. С възхода обаче на модерността и постмодерността се наблюдава абсолютно и фундаментално преобръщане, определена от Кен Уилбър като „доминацията на низхождащите„. Преобладава почти изцяло низхождащата концепция, чисто низходящ светоглед… така наречения: двуизмерен свят“, според който сетивният, емпиричният и материалният свят е единственият, който съществува. Няма по-висши или по-дълбоки потенциали, които са достъпни за нас – например няма по-висши етапи на еволюцията.
Това е свят, напълно лишен от всякаква възходяща енергия, напълно празен от всякаква трансцендентност, и както винаги е при низхождащите, на всеки тип възхождане, или трансцендентност, се гледа като на заблуда в най-добрия случай или като на зло – в най-лошия. Все още много от модерните и постмодерните хора, живеем в по-голямата си част в тази напълно низходяща рамка – плоският сят на безкрайни сетивни форми.
В тази война, разкъсвайки Космоса на любимите си части, както чистите възходящи, така и чистите низходящи допринасят за бруталността ѝ. Хармонията обаче се открива именно в съюза на възходящото и низходящото течение, а не в бруталната война между двете. Само, когато се обединят възхождащото и низхождащото, можем да кажем, че и двете са спасени. И онези, които не допринасят за този съюз, не само разрушават единствената Земя, която имат, но и се лишават от единственото Небе, което иначе биха могли да прегърнат.
Из „Кратка история на всичко“– Кен Уилбър
Възможно ли е написването на „Кратка история на всичко“? Да, ако авторът се нарича Кен Уилбър – един от най-влиятелните умове на съвремието. Мистик, философ, писател – той разработва теоретическите и практическите положения на интегралния подход, обединявайки постиженията на човешката дейност, култура и мислене. Резултатът е уникален поглед върху изворите и начините, по които човек вижда и тълкува собствения си свят.„Огромна по обхват книга, от началото до края пълна с прозрения и неимоверно смела. Уилбър ни помага да видим света като цяло и ни освобождава от тесните гледни точки за човешкото приключение.“ Майкъл Мърфи
Изображение:https://www.istockphoto.com/
