Ако тръгнеш по духовната пътека, но ценностната ти система не е претърпяла промени – нещо не е наред! Защото озарената душа не цени вече златото повече от всеки друг метал, не се вълнува от „хорското мнение“, не разбира вече илюзиите като власт и суета, не изпитва негативни чувства /завист, гняв, корист…
Ако тръгнеш по духовната пътека, но не знаеш какво да правиш със себе си утре, какво да правиш със свободното си време, какъв е пътя за спасение – и търсиш някъде из книжките отговори за това – нещо не е наред! Защото озарената душа открива в себе си отговори на всички въпроси; изпитва непресъхващ глад за още и още истина; тръпне в очакване на новото стъпало, което трябва да изкачи; оценява единствено и само възможностите и времето, които й се дават в това тяло.
Ако тръгнеш по духовната пътека, но се поколебаеш дали това е пътя и начина, и смисъла – нещо не е наред! Защото озарението, събуждането на душата е като истинската любов – не можеш да се усъмниш, не можеш да се върнеш назад, не можеш да не си завладян изцяло, не можеш да не поискаш завинаги… Времето проверява дали любовта е истинска, точно както живота проверява дали душата е озарена и няма вече по-голяма ценност, и няма нищо по-важно от нейния път и развитие.
Лесно е да започнеш. Трудно е да се издържи до края!
Ако разширяваш полетата си, ако разгръщат съзнанието си всеки ден – това е развитие, това е здраве. Ако акумулираш прана и я пренареждаш в системата, ако я използваш когато и както искаш – това е майсторство, това е магия. Ако започнеш да чуваш сигналите от „горните“ полета, ако можеш да пазиш и чистиш халото /аурата/, ако се научиш да се зареждаш от други външни енергии – това е висш пилотаж. Но как става това?
Началото е пречистване на тялото, измиване на психиката от негативното, отдръпване на ума от материята, насочване на съзнанието навътре… Така започва всеки еволюционен курс. А по пътя нагоре между ума и Акаша преградите изтъняват и започват да се виждат естествените стъпала, и да се чуват отговорите на всички въпроси, и да избледняват всички илюзорни пердета. И идва момент, в който всеки търсещ ум може с лекота и подробно да разбере как става всичко онова, което трябва да направим!
Ние сме холообраз на всичко над нас… и всички Вселенски енергии и процеси са надраскали важни черти по кожата на сложното ни „тяло“. И различните ни етажи /тела/ са малки огледала, парчета от различни етажи на Мирозданието. А духът ни идва от най-горния етаж, докато тялото ни е сглобено от най-ниската вибрационна проява /материята/. Та, всяка наша част е отражение и сегмент от своето ниво, и както казват древните египтяни – след смъртта стихиите ще привлекат своето. Ние сме сбор от фрактали, ние сме фрактал т.е. подобно на света сме съставени от части и различни нива и един се ще се слее с Източника, защото съзнателната му енергия е осветила това ниво, а друг ще се слее с материята, която трие и обновява душата.
Пътят ти е сбор от много и различни системи и след 100 години може да си фрактал от тъмен, несъзнателен, материален цикъл, но може да си фрактал от светла и съзнателна реалност. Този живот, в това тяло е твоя път, твоя цикъл, твоята възможност! Всеки ден и с всеки твой съзнателен продукт пренасочваш лична си система и я подреждаш към определено ниво, цикъл, фрактал,… и това е ментален, енергиен, квантов процес, който можеш да осъзнаеш само, когато имаш воля, само когато си узрял за реалността, само когато Булото на Изида пред теб е паднало!
Зад тази електромагнитна Матрица, зад тази материална Илюзия са „заспали“ нашите архетипни същности – спим и сънуваме живота си тук, в тези тела. Това е начинът, това е затворът, капсулата за нашите необлагородени, неосъзнати духове – само след като преминем успешно през това изпитание, през това училище /Вселена/, през всички проверки за овладяна същност ще бъдем събудени, ще бъдем допуснати да влезем в Истинския свят.
И някой ден, от височината на будното си съзнание, от висотата на реализираната си душа – ще видим колко лесни са били препятствията, колко тънки са били лъжите предназначени да ни отклонят и въртят в Матeрията. И тогава на фона на невероятните възможности на духа ни, на творческите идеи за нови светове, на безграничната съзнателност – всички илюзии и желания в този кратък, малък живот тук ще ни се струват обидно лесни за преодоляване, но… сега не е така.
Не може да се налее капка истина в глава пълна с илюзии. Не може да осъзнае лъжата в объркания ум. Не може да се освободи онзи, който не иска, защото има други желания на заслепяващото его! Егото и пръвързаността са скачени съдове заедно със страховете. Никой не може да ускори пренаталния си процес, но когато станеш съзнателно същество вече добиваш власт над съдбата си.
И още в началото трябва да грабнеш този момент, да излезеш от цивилизационната матрица, от нейните аспирации към състезание за предмети и натрупване, и да разбереш кой и защо е вложил труд и идея в твоята същност. И още в началото /, което е сега/ трябва да осъзнаеш, че никой не може да ти вменява чувства, емоции, думи, пътеки, съдба,…, че ако искаш да си свободен – просто бъди, защото това е твое вътрешно решение.
И никой, и нищо не може да внесе дори малка вълна в дълбокото езеро на Осъзнатия ти дух. Така започва свободата, така започва пътя, така завършва първата проверка за Избраните! Радвай се на живота, прави хората щастливи, мисли сериозно и не забравяй, че Истинският свят те чака да го заслужиш и да влезеш в него.
Ако осъзнаеш сърцевината на същността си – Духът, който е неограничена сила, другоизмерна енергия, „Бога в нас” и ако можеш да го контролираш – вече не си човек, а нещо повече!
