Имаше една приказка от българския фолклор – един дървар изпратил синовете си за дърва, но им се счупила колата и почнали да викат: „Ела, невольо! Ела, невольо, ела!“. Викали, викали, стъмнило се, никаква неволя не дошла. Тогава си запретнали ръкавите… дялали тука, дялали там – поправили си колата.

Това, което трябва да направим, е знание. Иначе воля без ум е фанатизъм.

За да има опорност във волята – тя да е нахранена именно от знанието, от ума… Сама по себе си тя ще ни каже. Човек може да си направи едно упражнение, може да си направи две… но не трябва да става жертва на упражненията. Това е технология, това е беда!

Така че запретва човек своите ръкави – със знание от това, което е ново битие. Хората си нямат представа какво значат прозренията на висшите светове! Защото се мъчат – като в оня израз, дето се употребява: „Мъчел се като грешен дявол“. Защо „грешен“ – дяволът поначало не е грешен, няма защо да бъде, щом е дявол. Човекът не е навикнал да работи за себе си като бог в развитие – навикнал е да хленчи. Защото е заплашван. Почти всички религии са го заплашвали: „грешен си, грешен си…“.

Но знайте, че Бог чака! И има една фраза в школите на посвещение:

„Когато ученикът е готов, Учителят ще се появи!“. До него! Пътищата да му извести – не бива винаги да бъдат алармени.

Из списание „Нур“, бр. 2/2019, „Теогония и Теургия“

Обикновено по пътя на духовната еволюция не винаги успяваме да постигнем баланса между потребността от знание и практическите упражнения. Не бива да се „потъва“ в едното, за сметка на другото. Познанието е необятно… можем да се удавим в него. Важно е да усетим, до каква дълбочина да навлезем… колко ни е потребно и полезно към момента. Коментирам познанието, защото залитам в тази посока 🥰. С практиките нямам такъв проблем. Думите на Ваклуш Толев кореспондират с мирогледа ми, освен костатацията за практиките. “ Това е технология, това е беда!“ Като че ли е доста е краен, но това разбира се е субективната ми интерпретация. Позовавам се на факта, че няма как да знаем определен аспект от знанието дали е валидно за нас ако не го практикуваме, за да го тестваме. Практиките съдействат за интегриране на знанието, както и за интегриране на сенчестите ни аспекти, което е важна стъпка в духовната ни еволюция.  Визирам инструментите за отработване на проекциите, „работа“ с Вътрешния наблюдател, Медитативните практики, Дихателните практики… и т.н. Иначе съм впечатлена от мъдростта във философията на Учителя Ваклуш Толев. Ще се радвам на обратната Ви връзка, относно практическите упражнения. Моята позиция е, че за оптимален резултата е добре да бъде постигнат баланс между знание и практика. 

КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *