Човекът не е сам, тъй като от първия проблясък на съзнанието му заедно с него върви едно невидимо същество – неговото второ Аз, неговата душа. Не е ясно коя част от тялото ни поражда бурята от емоции, които изпитваме всеки ден. Това определено не е само мозъкът. Има нещо друго, което ни кара да разделяме света на добро и зло, и да се съмняваме в нещо дори когато сме на прага на смъртта. Някои хора вярват, че душата е просто невидимо същество, което живее в нас. Това е същество, което е безобидно и невинно, което е изтъкано само от емоции, дадени ни в противовес на разумния ни мозък. Душата ни кара да се вълнуваме и дори да спорим със себе си.

Вътрешният свят на човека се състои от безкрайните измерения на човешката душевност, които наистина представляват един съвършено различен и твърде малко изследван свят. Душата – това е понятието, с което древният човек е обективизирал своя вътрешен свят, различавайки го от света, който го заобикаля. Думата „душа” в Библията в буквален превод от еврейския език означава „създание, което диша”. Следователно душата е цяло създание, а не нещо, което преживява смъртта на тялото.

Безсмъртният характер на душата се обяснява с това, че тя е принципът на живота. Тя е тъждествена сама на себе си и е неунищожима. Душата не допуска в себе си неживото, мъртвото. Под „смърт на тялото” ние разбираме лишаването му от живот. А душата е самият живот, тя е синоним на живота и не може да бъде лишавана от него. Следователно е безсмъртна. Душата, пише Платон, „не приема смъртта” . Понеже е несъвместима по отношение на най-съществената си характеристика с тялото, тя е животът на тялото и продължава да живее след неговата смърт.

Душа и дух

Душата и духът не са едно и също. Тялото се нуждае от духа, както едно радио се нуждае от електричество, за да функционира. Когато му сложиш батерии или го включиш в електрическата мрежа, радиото започва да  работи. Но ако няма батерии или е изключено от мрежата, то не може да функционира. Подобно на това духът е силата, която съживява тялото ни. Като електричеството духът няма чувства и не може да мисли. Той е безлична сила. Но без него телата ни „умират и се връщат в пръстта“, казва Платон.

Душата и духът са подобни в начина, по който са използвани в духовния живот на вярващия човек, но са различни в тяхното обяснение. Душата е хоризонталното взаимоотношение на човек със света. Духът е вертикалното взаимоотношение на човек с Бог. Важно е да се разбере, че и двете засягат нематериалната част на човека, но само духът се отнася към ходенето на човек с Бог. Душата засяга ходенето на човек в света – и материален, и нематериален.

Инфо: https://svyatlichnost.blogspot.com/2017/01/1.html

💜С обич:

КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *