Душата ни е като брилянт, който се шлифова от разнообразния опит при всяко физическо въплъщение. Тялото – това е материалният носител на душата във всяко едно прераждане и е наш инструмент тук на Земята, с който преживяваме и трансформираме опита. Но има една част, която е неизменна и е Божия дух в нас, което някои наричат Висше Аз. Различните автори наричат неизменната част в нас с различни имена: искра, искра на живота, светлина, божествена светлина, монада. В Будизма наричат тази неизменна част в нас Пустота, но не защото е празна, а защото в нея има всичко, изначалното.
Душевното израстване е еволюцията от границите на Малкия Аз, дълбоко вкоренени в поведението на егото и ограничаващи мисловни модели, до приемане на разширен и ориентиран към растежа начин на мислене на Висшия Аз.
Малкият Аз е като добронамерен защитник, воден от егото, чиято основна задача е да ни пази. Когато обаче не се намираме в животозастрашаващи ситуации, този защитен механизъм може да се превърне в клетка, ограничавайки потенциала ни и насърчавайки чувството за разделение. Това е режим на оцеляване, който често разглежда предизвикателствата като заплахи, възпрепятстващи личното ни израстване и яснота.
Висшият Аз е олицетворение на растежа и експанзията. То не само оцелява, то процъфтява. Той възприема предизвикателствата като възможности за растеж, търси единство във всички аспекти на живота и последователно се стреми към най-високото благо във всяка ситуация. Когато действаш от Висшето Аз, животът се подрежда в твоя полза. Усещате дълбока връзка с целта си, упълномощен да вземате проницателни решения и да поддържате спокойно, стабилно присъствие, независимо от външните обстоятелства.
За да може Висшият Аз да работи правилно, е необходимо Той от своя страна да поддържа връзка с Първообраза,който съдържа целият интелектуален потенциал на Сътворението.
Духовното израстване – еволюцията на Малкия Аз изисква умишлени практики. Ето три базови, които ползвам и препоръчвам:
- 1. Саморефлексия: Практики като активиране на Вътрешния наблюдател, самонаблюдение и воденето на дневник насърчава диалога с Висшия Аз. „Самонаблюдението е нещо като да поставиш събитията, обстоятелствата и взаимотношенията от миналото и настоящето) под ярък слънчев лъч“. Осъзнатото наблюдение на нашите вътрешни процеси, техния анализ, промяна в поведението – това е саморефлексия.
- 2. Медитация: Практикуването на медитация дълбоко повлиява на нашия характер. Това е най-бързият път за препрограмиране на ума, настройване на вътрешния си глас и освобождаване на насъбрани емоции. „Чрез процеса на „наблюдаване“ по време на медитация, умът се забавя, появяват се паузи в непрекъснатия поток от мисли.“ Именно в тези паузи е възможно да бъде преживяно състоянието на вътрешна тишина или „не-ум“. Това е преживяване на съзнанието в неговата най-чиста форма, освободена от привързаност, както към физическото тяло, така и към ума.
- 2. Утвърждения: Смята се, че нашето подсъзнание играе голяма роля в живот ни и манифестирането на желанията ни. Това, което вярваме дълбоко вътре в нас, в подсъзнанието ни, се отразява на събитията в живота ни. Повтарянето на утвържденията е мощен начин за преоформяне на ограничаващи мисли. Разпознавайте мислите, произтичащи от Малкия Аз, и съзнателно ги заменете с нови, ориентирани към растежа перспективи на Висшия Аз.
С обич💜 КрасиМира
