През последните години режимът на хранене заплашва да измести времето като една от любимите ни теми за разговор. Вероятно заради склонността ни да изпадаме в крайности обаче, за разлика от дъжда и слънцето, изборът на диета често води до спорове между познати и става повод за напрежение около масата.
Разнообразието от „научни“ теории, върху които се градят популярните системи за здравословен живот и поддържане на форма е огромно – от влиянието на фазите на Луната върху човешкия организъм, през подкиселяването на тялото, до имунния отговор към глутена. Особено модерна е идеята за ролята на наследствеността, според която храната на дедите ни е най-полезна за нас. Застъпниците й приемат, че в хода на еволюцията човечеството се е нагодило към определен тип храни и че наследявайки гените на предците си, ние трябва да приемем и тяхната диета.
Тази идея е в основата на кръвно-груповата, палео и нисковъглехидратните диети, и предполага една внезапна (и почти обидна) загуба на интерес на Еволюцията към човечеството през последните няколко хиляди години. За сега резултатите от изследванията върху ефекта на тези „древни хранителни режими“ върху здравето и теглото не са еднозначни. Докато чакаме учените да ни сервират неоспорими доказателства за ползите от палео-храненето, нека обърнем внимание върху тезата за непроменения човешки геном.
Вярно е, че диетата на дедите ни е оформила метаболизма на съвременните хора. От времето на пещерния човек насам обаче, гените ни са се променили. Не винаги храната, която е била подходяща за „палео-човека“ е най-добрия избор за нас. Ако искаме да сме съвсем сигурни, че това, което слагаме в чинията си е наистина полезно и задоволява всички наши нужди, ще трябва да се ръководим от информацията, записана в генома ни. А докато индивидуалната оценка на гените при избора на диета стане възможно и достъпно, експертите съветват да заложим на разнообразната храна. И повече движение!
А може би е по-разумно е да се вслушваме в телата си интуицията ни, които никога не ни лъжат. Еволюция на храненето е твърде субективен процес, релевантен на Еволюцията на съзнанието ни.
Темповете при всеки са различни – за това и днес спектърът за видовете хранене е от месоядство до праноядство. Няма „грешно“ и „правилно“. За всеки е „правилно“ тип хранене, съответстващо на субективното еволюционно ниво и мироглед, което пък е нито по- висше или по-нисше, а просто -различно. Нужно е приемане и неосъждане на различното.
Източник: https://martesbg.net/
Изображение: https://pixabay.com/
