Рене Декарт, живял през XVII век, е смятан за основоположник на модерната философия. Негов е известният цитат „Мисля – следователно съществувам“. Той е достигнал до извода, че след като непрестанно мисли, това е нещо, което може да се отъждестви с Битието, с „Аз съм“. Това, което е открил, обаче, били корените на егото.
Близо 300 г. по-късно, друг философ – Жан Пол Сартр, стига до осъзнаването, че „този, който мисли, не е съзнанието, което казва „Аз съм“. Това означава, че ако вие осъзнавате, че мислите – не сте мислещия. В противен случай, щяхте да бъдете като сънуващия в неосъзнатия сън, който не осъзнава, че сънува. Това е коренно различно измерение на съзнанието, в което отъждествяването с формата отпада. А какво са мислите, ако не материална форма, изградена от фина енергия?
Да осъзнаете мислите и да можете да ги наблюдавате, като облаци в синьото небе, е като да се събудите в съня и да разберете, че можете да го управлявате. Това е същността на осъзнатия сън, както и на будния, от който можеш да се събудиш, осъзнавайки мислите си, като гласове в главата, управляващи „външната“ ти реалност. Егото е смесването на съзнанието без форма – с формата и идентификацията с нея, което е началото на всяко страдание, защото формата създава усещането за разделение, несигурност и страх. Капката се е отделила от океана и е забравила, че е самия океан.
Егото е нашата маска за подводно плуване, чрез която изследваме реалността. Гледането като през лупа ни кара да виждаме фрагментирано реалността, за можем да я опознаваме и преживяваме. Ежедневното ни съзнание е като насоченият лъч на фенерче, който осветява определена зона, докато останалата реалност изчезва и остава този единствен лъч, който представлява нашата гледна точка за този единствен миг от битието. Конфликтите започват, когато всеки се хваща за своята гледна точка като за Истината и започва да я отстоява за сметка на хармонията и разбирателството по между си, неразбирайки, че Истината не може да бъде гледна точка, а е сборът от всички гледни точки, защото така Творението опознава и разширява себе си, чрез всеки от нас, който е уникалната частичка от пъзела на Всичко което Е.
Егото е тристранна призма, съставена от Вярвания/Убеждения, Емоции и Мисли. Това са филтрите през които бялата светлина на Източника преминава, за да се върне обратно към нас като отразена реалност. Осъзнаването, че формата не дефинира нашата същност е като да изключим фенерчето и светнем лампата в стаята. По този начин може да се опише неидентификацията с мислите и емоциите и е включването на едно ново измерение на съзнанието, което преминава през различни етапи към разширяването си във Всичко което Е.
Цялостната личност, или „индивид“ /неделимо/ е съставена от Егото и Вътрешния аз, който е нашата вечна и неразрушима същност. Вътрешният аз ИЗМИСЛЯ сценария на нашия живот
Мозъкът е антената, която го ПРИЕМА, а Егото ВЪЗПРИЕМА какво се случва в момента.
Егото се люлее на люлката на противоположностите, и когато се центрира – се ражда Цялостната личност и осъзнаването, че не е капката в океана, а целият океан в една капка.
ФРАГМЕНТАЦИЯ НА ЕГОТО
В своята Еволюция, човекът потиска Егото си, разрушавайки неговото единство. Едната част, която признаваме за своя и се идентифицираме с нея, изследователите на съзнанието наричат Персона, а другата –Сянка. Сянката се възприема от човека като чужда, непозната. Карл Густав Юнг я нарича „спаринг партньор“, защото тя е онази част от нас, която изобличава слабите ни места и изостря уменията ни. Сянката е нашият скрит ресурс. Отхвърляйки я, отхвърляме една немалка част от себе си и съответно функционираме Днес и Сега в своя непълен енергиен потенциал.
Според друг изследовател на човешкото съзнание -Кен Уилбър, най-общо можем да мислим за сянката като за всички его -възможности, с които сме загубили връзка, които сме забравили, от които сме се отказали… Отчуждаването на дадени наши черти води до две основни последствия на Его Нивото. Първо, ние преставаме да чувстваме тези черти като свои и не можем да ги ползваме, да им въздействаме.
Това драстично намалява обхвата ни на действие. И второ -тези характеристики се проявяват като съществуващи в околната ни среда. По друг начин казано – ние изгубваме Сянката в себе си и я „виждаме“ в околния свят и хора.
За хората, които не са запознати с проекцията на Его Нивото, този механизъм първоначално изглежда объркващ и невероятен. Идеята бива посрещната с негодувание и възмущение. Но… както казва Фройд, самото яростно отричане е показателно за проекция.
Ако искате да разберете какъв е другия, заслушайте се какво говори за другите. А как да разберем кои са собствените ни проекции 🙂 Никак не е трудно, нали?
Когато бъде припозната, призната и интегрирана сянката, тя ни дава възможност да започнем да градим нова реалност. Променяме начина, по който възприемаме себе си и света. Личностното ни и духовно израства е невъзможно без интегриране на сенчестите ни аспекти.
Проекцията на негативните емоции/сенчестия ни аспект е невероятно често срещана, особено на запад, където преобладаващата атмосфера на християнски морал изисква да се борим срещу всички „лоши“ и негативни черти у себе си и другите.
Но какво се всъщност се случва? Ние презираме негативните си качества, срамуваме се от тях и се опитваме да ги игнорираме, като буквално ги изтласкваме от съзнанието си… Сякаш се разделяме с тях, за да открием, че те се появяват навсякъде около нас. Изтласкана от съзнанието, Сянката се появява в околната среда. Когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото в тях, което „виждаме“ в тях, ние всъщност безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души.
В действителност отрицателната склонност към агресия и омраза придобиват жестока и зла същност едва, когато ги отчуждим и ги отделим от балансиращите ги склонности на любов и приемане.
Отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващи я контекст на доброто в нас и започва свой собствен живот. Тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия. Същата тази склонност, неинтегрирана /припозната, приета/ и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола.
Нещо повече… ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само, че се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности, са и взаимно необходими. Злото не само, че е в хармония с доброто, но и самото зло е необходимо, за да да съществува доброто.
По думите на Рилке: “ Ако Дяволите ме напуснат, страхувам се, че и Ангелите ще сторят същото„.
Идеята да се отървем от отрицателните ни черти, да ги унищожим и изкореним, би била добра – ако осъществяването ѝ беше възможно. Проблемът е, че не Е. Негативните ни характеристики, които се опитваме да отчуждим, си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на страх, депресия, тревожност, невротични симптоми… Откъснати от съзнанието те придобиват застрашителни размери, несъответстващи на истинската ни същност.
Можем да „опитомим“ злото, единствено като се сприятелим с него, защото отчуждавайки го само го разпалваме. Интегрирано /припознато/ злото става добродушно. Отчуждено /проектирано, злото става още по-злобно. Тези, които се опитват да се откъснат от злото, допринасят много за неговата победа.
По думите на Роналд Фрейзър: “ Омразата към злото го подсилва, съпротивата насърчава това, на което се съпротивлявате. Валидността на този закон е равна на законите на математиката“.
Или според думите на Никой Бердяев: “ Сатаната се радва, когато успее да вдъхне у нас дяволски чувства към себе си. Той е този, който печели, когато собствените му оръжия се обърнат срещу него… Непрекъснатото изобличаване на злото и неговите носители, насърчава разпостранението му в света – това и истина, ясно разкрита в Евангелията, която пренебрегваме“.
В колективен план, разгрощената ни борба със злото в света е просто дуел със собствената ни колективна сянка.
Светът на проекцията на сенките
Kак несъзнателно създаваме зло в света?
Самата проекция всъщност е само част от начина, по който функционира възприятието. Ние реагираме не на външната среда, а на нашите собствени вътрешни репрезентации на околната среда. Нашите мисли, чувства, образи в психиката са нашите лещи и са кодираният филм, през който преживяваме. Те не са обективно реални, но са най-близо до реалността. Прожекцията е нещо като начина, по който филмов проектор проектира изображение или факсимиле на света, но не е самата сцена. Виждаме какво има на екрана на нашето съзнателно съзнание, което се филтрира през повторното представяне, което сме съхранили преди това. Така че първо само напомняне за това. Ние реагираме на света чрез нашите проекции, чрез нашите психически филтри. Различията в личните мнения за света доказват това.
Така че това е психическият феномен зад проекцията, но в психологията концепцията се използва, за да покаже как възприемаме несъзнателни аспекти от себе си, с които не сме се примирили в другите, вместо да ги изглеждаме в себе си. Това често се използва, за да се обясни как проектираме нашия материал в сянка върху другите, но ние също правим това с нашето психологическо „злато“. Така че първо трябва да дефинирам сянката и златото. Сянката е всяка мисъл, чувство, импулс, образ на психиката (ума), с който не можем да понесем да се изправим пред себе си. Те обикновено включват най-древните животински импулси като стремеж към власт, ярост, похот, но също и скръб, вина, останали чувства на изоставеност и ефектите от малтретиране и травма. Това е както от нашето лично минало, така и от това, което ни се предава от поколенията.
Психологическото злато е светлата страна на сянката. Това са аспектите на самите нас, които, ако можем да ги доведем до съзнанието, те биха улеснили нашите най-висши цели. Златото е нашият гений, който все още не сме намерили съзнателен начин да интегрираме в егото и живота си.
И така, начинът, по който работи проекцията, е, че ние „проектираме“ тези аспекти, както сянка, така и злато върху други. Това е перцептивен трик, който играем, за да се справим с материал, който все още не е намерил начин да бъде асимилиран в съзнанието. Това не е само страничен въпрос, а е свързан с цялото възприемане на себе си и света.
Чрез проекция на сянка ние виждаме другите като зли, като алчни, като похотливи или разрушителни по какъвто и да е начин, докато не успяваме да видим връзката между тяхното така наречено зло и нашето собствено. Те държат нашето зло за нас. Те вземат нашите прогнози. В действителност, психиката на всяко човешко същество съдържа всички едни и същи основни материали. Всеки от нас има едни и същи архетипни наклонности.
Например, във всеки мъж е импулсът за изнасилване, а във всяка жена – древният спомен за това, че е била изнасилена. Във всяко човешко същество е импулсът да убие друг. Във всяко човешко същество е импулсът да доминира и да бъде доминиран, да бъде прав и победител и да греши и наказван. Това е материал в сянка и тъй като обикновено не се примиряваме с него, ние го проектираме върху другите и го изместваме чрез много механизми, като физически спорт или работа, но също и чрез психосоматични заболявания и всякакъв вид активизъм.
Ние също проектираме нашето психологическо злато върху другите. В терапията това се нарича „прехвърляне“, където терапевтът се възприема като родителска фигура или идол, който ще държи „златото“ на пациента за тях. Ние правим това с всички, които обожаваме, като започнем с нашите родители. Виждаме красивите качества в тях. Те са герои, те са гении, те са прекрасни стопани на света. Наистина, ние сме тези неща, които сме толкова или дори повече, но не сме дошли да приемем собствената си красота и гений. Докато премахваме проекциите си с течение на времето, осъзнаваме, че най-висшите качества на нашия идол са проекции на самите нас.
Когато открием, че други проектират собственото си злато върху нас, виждат ни като идоли, трябва да внимаваме с отговорността и да им я връщаме обратно, докато узреят. Вижте Психологическата проекция на Робърт А. Джонсън за разбиране на вътрешното злато .
Проекцията на сянка всъщност може да не е по-разрушителна от проекцията на нашето злато, но тъй като нашата култура е толкова алергична към сянката си, според мен тя се нуждае от осветяване. В собствения ми живот моето психологическо злато всъщност е свързано с разбирането на собствената ми сянка и споделянето на тази информация с другите. Интересна митология за мен.
В политическите дела ние проектираме нашите сенки и нашето злато върху нашите така наречени „лидери“. Политическите лидери заемат място в съзнанието ни като наши културни родители, оттук и нашите силни емоции, свързани с всякакви предполагаеми атаки срещу тях. Също така не сме много далеч от племенното съзнание, което продължава мощно. Ние избираме племе и ще го защитаваме, понякога до смърт.
Можем да си спомним как германците проектираха златото си върху Хитлер, а сенките си – върху комунистите, евреите и други малцинства. Това е архетипният модел на колективната проекция. До степента, в която възприемаме политическите и културните сценарии като наши собствени, ние сме заредени от тях и ще изпълняваме тези прогнози колективно. Тази масова проекция в сянка се случи толкова много през миналия век, че беше изчислено от един учен , че над 260 милиона души са били унищожени поради геноцидни правителствени политики в страни по целия свят. Това се дължи до голяма степен на проекцията на сянка и продължава и днес.
Да се пробудим за нашите проекции беше едно от нещата, които Юнг каза, че е абсолютна необходимост за развитието на индивида и колектива. Според неговата философия терапевтите са упълномощени да работят за оттегляне на своите проекции, въпреки че малцина приемат това достатъчно сериозно. Предлагам всички онези, които са призовани да ръководят, да имат еднакъв мандат. Оттеглянето на нашите проекции е част от процеса на психо-духовно съзряване. Появява се, когато работим съзнателно през него. Това е част от самата работа в сянка.
Работата в сянка е всяка практика, която оттегля проекциите и ги проследява обратно до техния източник в индивидуалната психика и след това работи за интегриране или метаболизиране на потиснатите енергии, които подхранват проекциите.