- „Вие не сте вашият ум“ – твърди Екхарт Толе
Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш дребни“-смънкал просякът, протягайки по навик старата си шапка. „Нямам какво да ти дам“ – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?“. „Нищо -отвърнал просякът- някаква стара кутия. Седя си на нея, откакто се помня.“ „Поглеждал си какво има в вътре“ – попитал непознатия. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.“ „Я погледни“ – настоя непознатия. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутията, както в притчата, а вътре в себе си.
Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.“ Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство. То е струящата радост от Битието и дълбокият мир, който извира от него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище. То не само, че съдържа всичко това, но е и безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.
- Какво е Битие?
Битието е вечният, неотменно присъстващ Единен Живот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и смъртта. Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че е достъпно във всеки момент, като най-дълбокото „Аз“ – истинската ни природа. Не се проумява с ума. Когато присъствието, вниманието е изцяло съсредоточено в настоящето – Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума.
- Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и осъзнаване“ – това е просветление.
Думата просветление извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение – на егото му харесва да поддържа тази представа. Всъщност просветлението е естественото състояние на почувствано единство с Битието. То е състоянието на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, с истинската ни природа отвъд името и формата.
Определението на Буда за просветлението е „край на страданието“. В това няма нищо свръхчовешко. Разбира се, като всяко определение, то е непълно. Казва само какво не е просветлението – не е страдание. Но какво остава… какво е, когато няма страдание? По този въпрос Буда мълчи – с което намеква, че ще трябва сами да го разберем.
Екхарт Толе, из “ Силата на настоящето“
Снимка на John Hain от Pixabay
