Какво е емоционална интелигентност?
Когато говорим за интелигентност, първосигналното ни възприятие е за рационалната, познавателна интелигентност и прословутия коефициент на интелигентност. Не по малко значима е така наречената емоционална интелигентност.
“Емоционалната интелигентност, наричана още социална е способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин. ”
Това самопознание ни прави отворени и към емоциите на околните, води до развиване на емпатията (умението да се поставяш на чуждо място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме чуждите мотиви у причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме емоциите и тяхната роля, следващото умение е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски ситуации. Това означава, при промяна на емоционалното състояние, да реагираме адекватно, а от друга страна да не позволяваме на емоциите да ни пречат и заслепяват, а да ни помагат и мотивират. Това е базата, на която успешно се справяме с конфликти, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме критика, усещаме слабите моменти, както в себе си, така и в околните.
Често наричаме този вид интелигентност интуиция. Да се вслушаш във вътрешния си глас е именно резултат от умелото разпознаване и боравене с емоциите, разкодирането на определени връзки в общуването. Жените са по- добри в това отношение, защото отдават нужното значение на емоционалната страна на живота, но и заради по-силната си връзка с децата, което рядко се ръководи от „разумни” доводи и обяснения. Емоционално интелигентният човек разграничава своите емоции и ги използва, за да направлява съзнанието и действията си.
Да сме емоционално интелигентни е да признаем, че не всичко е в нашата власт и да отпуснем контрола, да приемем грешките и да продължим напред без задържане на емоции. В същото време, поставянето на реални изисквания към себе си и околните гарантира отношения, лишени от вина, фрустрация и разочарование. Емоционално интелигентните хора са устойчиви, в комфорт със себе си, умеят да се изразяват и отстояват, имат реална самооценка.
Ако през последните десетилетия интелектуалните умения растат, заради технологиите и развитието на научните постижения, то социалните силно се занижават. Модерните хора са в конфликт с чувствата си, потискат ги или ги игнорират напълно. Това от своя страна поражда много необяснима на пръв поглед агресия, самоубийства, отчуждение и депресия. Днес можем да поставим камери навсякъде, а забравяме да отправим поглед към най-важното – самите себе си и децата. /Цвети Цанева
Източник:https://www.hera.bg
Изображение: https://pixabay.com/
