Епигенетиката е науката за новата биология, според която съдбата на клетката не зависи от гените, а от средата и по конкретно от начина, по който ние я възприемаме. Според досегашното схващане гените контролират живота ни и наследявайки гените от родителите си, ние всъщност ставаме жертва на наследствеността. Ние сме съвкупност от трильони клетки и всяка клетка от тялото ни има същите системи, които имаме и ние – храносмилателна, ендокринна, размножителна, имунна и т.н. Каквото има в клетката, това е и в човешкото тяло и обратно. Според научните изследване до сега, ядрото на клетка е нейният команден център, защото гените, ДНК молекулите се намират в него, т.е. ядрото се възприема като „мозък“ на клетката.
Какво се случва, ако се отстрани мозъка от един жив организъм? Той умира. Ако отстраним обаче ядрото на клетката, тя продължава да функционира по същия начин, което означава, че ядрото не е нейния „мозък“. До два месеца след премахването му, клетка продължава да е жива. Следователно гените не контролират биологията ни.
Хромозомите на клетките се състоят от 50% протеин и 50% ДНК. Протеините изграждат физическото ни тяло, но те могат се променят формата си, в зависимост от външните сигнали. Промяната на форма създава движение. Движението създава поведение. Ако са налични само протеини без външен сигнал, нищо няма да се случи, тъй като движението се явява, като контрол върху сигнала. Ядрото на клетка съдържа всички инструменти необходими за функционирането ѝ, но „мозъкът“, който знае как те трябва да бъдат използвани е нейната обвивка (мембраната). Тя е тази, която разчита средата и настройва биологията.
Това се случва благодарение на два протеина, единия от които изпълнява ролята на рецептор -сетивата на клетката, а другият на канал – който изпраща сигнал отвън навътре към клетката. По този начин клетката долавя първичния сигнал от външна ѝ среда и го трансформира в сигнал, който трансформира протеина. Поведението се определя от средата, с посредничеството на мембраната. Ако средата липсва, то клетката няма поведение. Имаме живот тогава, когато клетката си взаимодейства със средата. Т.Е. ключът, който контролира нашето поведение, не се определя от гените, а от това как приемаме и реагираме на сигнала идващ от средата и се нарича ВЪЗПРИЯТИЕ…
Еволюционните промени са следствие на адаптация към средата. Нашите клетки не реагират на средата, а на субективната ни интерпретация за нея. Пренастройвайки възприятието, можем да препрограмираме гените си. Функцията на ума е да създава кохерентност между нашите вярвания и реалността. В каквото вярваме, такава химия се освобождава от тялото ни. Или… както Буда е казал:
Каквото мислим, в това се превръщаме!
Възприятието е връзката между средата и биологията ни и се определя от нашия ум. Умът от своя страна е цялост от Съзнанието (префронтален кортекс) и Подсъзнание. Съзнателният ум е нашата Идентичност, Източник, Дух. Той е креативен и отразява нашите желания и стремежи. Подсъзнанието е механизъм за записване и възпроизвеждане, който се състои от навици и ограничаващи програми, придобити от семейството и средата. До 70% от тези програми са съботиращи и деструктивни. Според научни изследвания в областта на невробиологията, ни сме осъзнати само за около 5% от когнитивната ни дейност. Причината за това е, че когато умът мисли навлиза в подсъзнанието и търси там решения. Така 95% от деня, умът прекарва в мислене, при което нашето поведение се определя от подсъзнанието, състоящо се от програмирано поведение, 70% процента от което е ограничаващо и деструктивно. Блуждаещият ум е нещастен ум… когато умът го няма ( не присъства в съзнателната ни част), то тогава всичко се управлява от подсъзнанието.
Онова, което в крайна сметка ни поддържа в баланс е чистото възприятие и осъзнатостта за елементите на околната среда.
Докато не направим несъзнателното съзнателно, то ще управлява живота ни, а ние ще го наричаме „съдба“ – Крал Юнг.
Сега имаме силата да направим този преход към съзнателното и този сила е нашето знание. Животът е изобилие и има всичко в себе си, но ние възприемаме само онова, за което сме отворили сетивата си. Тук сме, за да усещаме и изживяваме. И творим. И най-хубавото е, че вече знаем как.
Из статия на Милена Деянова, публикувана в платформата на Институт за Интегрално Развитие
Линк към оригиналната статия: https://integral-bg.eu/epigenetika-izkustvoto-da-sme-sazdateli-na-zhivota-si/3/
