Щастието е да пееш своята песен, като птиците… Те не знаят кой я слуша и какво мисли за нея. / Руми /

Може би понякога ви се иска да бъдете някой друг, да живеете нечий друг живот. А замисляли ли сте се какво би искал този „някой друг“? Вижте една история, която ще ви отговори на въпроса…

Всяка сутрин, докато отивал на работа, градският писар минавал покрай кралските владения. Един ден, замислен над своите житейски проблеми и отегчен от сивото си, монотонно ежедневие, чиновникът се спрял на градския площад, поглед­нал замечтано към разкошния дворец и въздъхнал:

– Еех, защо не съм се родил в кралското семейство… Колко хубав и спокоен живот щях да имам, колко интересни щяха да бъдат дните ми… А сега по цял ден седя в задушната си кантора и преписвам някакви текстове…

В другия край на площада строяли ново здание, откъдето се чували ритмичните удари на дърводелските чукове и виковете на работещите. Един от майсторите строители спрял за минута да си отдъхне от тежката работа и да избърше потта от челото си. Когато се обърнал към площада и погледът му се спрял на добре облечения мъж с някакви книжа в ръцете, тежко въздъх­нал:

– Еех, защо не съм се родил в по-заможно семейство, което да ме изпрати да се изуча… Сега щях да съм облечен в чисти, спретнати дрехи, да си седя в някоя прохладна и уютна кантора и цял ден да прелиствам документи… Колко хубав и спокоен живот щях да имам. А сега по цял ден стоя навън, в студ и пек, и въртя тежкия дърводелски чук…

В същото време кралят стоял пред един от огромните прозорци на своя дворец и разсеяно наблюдавал кипящия живот в подножието на двореца. Площадът бил изпълнен с хора и отвсякъде се чувала весела глъч. Селяни бутали своите каруци, майки с деца се спирали пред търговците и безгрижно разговаряли, забързани чиновници сновели нагоре-надолу, а от близкия строеж се чували викове и монотонните удари на дърводелските чукове.

„Еех – помислил се кралят, – колко прост и спокоен живот имат всички тези хора там долу… Разхождат се безгрижно, цял ден са на чист въздух, денят им е изпълнен с физически труд, а вечер се прибират приятно изморени при семействата си и спят спокойно. А аз имам толкова важни и сериозни въпроси за разрешаване, по цял ден стоя между каменните стени на този палат и обмислям политически проблеми, данъци и военни действия. Какво ли би било да бъда обикновен дърводелец, който работи навън, наслаждава се на слънцето и мисли единствено за своя дърводелски чук…

Притчата е част от сборника „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото

Изображение: pixabay.com

С обич: 💜AYA

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *