Като че ли хората често дефинираме неточно тези понятия, до степен поставяйки ги под един знаменател. А те са колкото сходни, толкова и различни.
ЖЕЛАНИЯТА оцветяват живота ни, защото предизвикват емоции, чувства и различни състояния Те от своя страна може и да са прекрасни, но са филтър, който изкривява реалността. Желанието, от гледна точка на психологията, е влечение, което е осъзнало обекта си – в смисъл осъзнаване на потребността, която е обект на конкретното желание. Например… тялото ни има нужда от вода, осъзнаване е усещането за жажда, която поражда желанието да пием вода. Същото е и с храната. Гладът е потребност, която се стремим да задоволим и желанието ни за хранене, породено от нея е осъзнаването на тази ситуация. Волята също не се задейства без предварително желание.
МЕЧТИТЕ, обикновено ги свързваме с желания, но при тях има и цел, стремеж… въображение и активиране на творческия потенциал… Именно мечтите, чрез въображение и творчески потенциал са в основата на новите идеи, техническите иновации и открития.
Има разлика между мечта и фантазия. Фантазията е по-скоро блян, роден от въображеието ни, а не от желанието. Липсва стремеж и вярата в тях. Фантазията е човешката ни способност да виждаме мислено събития, ситуации, образи… Тази способност е налична и при мечтата, но тя е подплатена със стремеж и потенциал за реализиране.
НАМЕРЕНИЕТО е нещо различно и от желанието, и от мечтата. Намерението не е нещо, което планирате да направите, а сила, която съществува във Вселената като невидимо енергийно поле. Именно то е ключът за сбъдването на една мечта. Без намерение тя се превръща във фантазия.
„Когато магьосниците се позовават на намерение, то идва при тях и проправя пътя за постигане на целта, което означава, че те винаги постигат целите си.“ – Карлос Кастанеда
Всички имаме желания, които обикновено си остават такива. Сами по себе си, мечтите и желанията рядко се сбъдват, когато липсва намерението. Намерението е съвместяване на желанието с действието. Според Вадим Зеланд… намерението да направиш нещо със собствени сили е познатото на всички – Вътрешно намерение. Много по-сложно е да се разпострани действието на намерението върху външния свят -това е Външното намерение. С негова помощ можете да управлява света. По-точно, да се избира модел на поведение на околния свят, да се определят Сценария и Декорите в Пространството на варианти.
За какво става въпрос обаче в изумителната книга на Стефано Д’анна – „Школата за Богове“. За каква „Мечта“ говори Мечтателят там? Става ясно за „намерението„, което описва Зеланд… че е доста различно от предствата ни за намерение, която касае само вътрешното такова, но не външното. По същия начин и „Мечтата“ на Мечтателя е доста далеч от обичайната ни представа за мечта… или по скоро, тази „Мечта“ там е Външното намерение, за което пише Вадим Зеланд в „Транссърфинг на реалността„.
Снимка на Enrique Meseguer от Pixabay
