Повечето от нас са склонни да гледат на живота и смъртта, като че ли те са в опозиция… като че ли смъртта е бедствие, което трябва да бъде отложено колкото може по-дълго. Ние или живеем така, сякаш смъртта не съществува, или сме в постоянен страх от нея. Съответно сме склонни да създаваме стриктно разделение между живите и мъртвите членове на семейството. Не осъзнаваме, че за колективната съвест съществува непрекъснатост, макар че живите и мъртвите очевидно принадлежат на различни сфери.
Ако оставим настрана нежеланието си да се изправим лице в лице с темата за смъртта, става очевидно, че тези живели преди нас, играят важна роля във всяка семейна система и оказват влияние върху живота на поколенията след тях.
Вероятно това е една от причините във всички примитивни култури почитането и благоговеенето пред предците да бъде основна практика. Те интуитивно са знаели, че мъртвите продължават да определят живота по много начини. Възприемали са ги като не наистина мъртви. Осъзнавали са, че това, което се случило в живота им, е част и от техния им живот. Разбира ли са, че събитията, станали по тяхно време, продължават да въздействат на потомците им.
Когато наблюдаваме в констелация предците ни, виждаме че тяхното влияние може да е насочено в две противоположни посоки с различни последици. Това може да е позитивно или негативно влияние, в зависимост как се свързваме с предците си през поколенията.
По същия начин, по който психотерапията и интегралното консултиране, обръща внимание на отхвърлените част от себе си, така в семейните системни констелации се обръщаме към забравените (изключени) хора от системата. Позволяваме на всички, които принадлежат към нашата семейна система, да започнат да присъстват за нас в настоящето, като ги признаваме в сегашния момент и им отделим достойно място в сърцето си.
Обикновено хората от миналото на семейството ни, които биват забравени, са тези чийто живот се е отклонявал от общоприетите норми. Тези, за които предпочитаме да не говорим, са тези, които най-вече трябва отново извикани в паметта ни. Ако не можем да признаем мястото, кото заемат ж живота ни, няма да получим силата, която те могат да ни предадат, нито да сме свободни от тях. Под влияние на колективната съвест, ще си останем идентифицирани с тяхната съдба и няма да можем да следваме собствената си житейска мисия.
„Корените на любовта“, Свагито Лийбермайстер
