Колективната съвест обуславя процесите в Семейната система, следвайки трите принципа: Принадлежност, Ред и Баланс, които са част от Системните принципи. Това са законите, според които за функционира на Фамилната системата и изискват да бъдат Познавани, Признавани и Зачитани.
Според Законът за Принадлежността – всеки, който е част от дадено семейство, има равно право да принадлежи към него. Всички членове на системата имат равно право на принадлежност. Никой няма право да изключва никой, нито сам да се самоизключи. Всяко нарушение на този принцип, наранява системата на ниво най-важния принцип. Изключването засяга не само членовете на настоящата системата, но и до седем поколения във времето.
Според Законът за Йеархията /старшинството, членовете на дадено семейство се подреждат спрямо момента на пристигането им в системата. Първите са първи, последните -последни. Хронологичния ред има абсолютен приоритет за Семейната система. Този закон не е базиран на някакви морални вярвания. Той е екзистенциален, т.е. идва заедно с раждането ни в дадено семейство. Законът за материалния свят изисква всеки съществуващ елемент да заема определено място. Това касае и човекът и мястото му в семейната система.
Законът за Баланса се грижи за равновесието в системата, тъй като ако то бъде нарушено, системата е застрашена от разпадане. Семейната система си има своите прийоми за възобновяване на нарушеното равновесие. Ако например член на семейството от дадено поколение причини или стане жертва на несправедливост, то тази несправедливост бива компенсирана от чрез действията на човек от следващо поколение на същото семейство.
Силата на Колективната съвест е твърде мощна и ни заставя да „плащаме“, не само за собствените си злодеяния, но за тези на предците ни. Каквито и негативни събития да са се разигравали в миналото на семейството ни, те се проявяват в живота на следващите поколения -нещо като вирус, който се спотайва в тялото и едва по-късно се проявява като болест.
Не става въпрос за светкавично възмездие. Феноменът е много дълбок и се проявява през поколенията. Тук не става въпрос за морални закони или формула на поведение. Просто е екзистенциална истина. Ако Личната съвест ни кара да „плащаме“ за своите грешки, то Колективната ни заставя на подсъзнателно ниво да компенсираме грешките на предците си.
В основата си това означава, че съзнанието ни има колективен пласт, който ни държи отговорни за всичко, което правим, и за последствията, които нашите действия имат върху хората около нас. Всички носим отговорност, независимо дали си го признаваме/съзнаваме или не.
Източник: Свагито Лийбермайстер, “ Корените на Любовта“