БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ПОЗИТИВЕН И НЕГАТИВЕН ОБМЕН В СЕМЕЙНАТА СИСТЕМА

При Семейните /фамилни/констелации едно от често срещаните системни нарушения е именно при Законът за равновесието.

Според Закона за равновесието при баланса между даване и получаване е вложено финото движение на люлеещето махало. Когато напрвим нещо за другия, този жест създава импулс, който в крайна сметка ще доведе до нуждата и той да направиш нещо за нас. Това не е съзнателна, договорена бизнес размяна, а по-скоро естествена, вродена динамика на взаимоотношенията, създадена от личната ни съвест.

Очевидно е как това действа в една връзка, когато тя функционира положително: ние се свързваме помежду си чрез хармоничен обмен на даване и получаване. Любовта създава импулс за даване, който е взаимен. Този обмен продължава, задълбочава връзката с всяко полюшване на махалото. Това е положителната обмяна.

Люлеенето на махалото е също толкова валидно и когато действа в отрицателната посока, когато във връзката си причиняваме един на друг трудни и болезнени ситуации. Тоест, ако се отнасяме зле с другия, вероятно и той ще изпита желание да се отнесе по същия начин.

Например, ако една жена изневери на партньора си, това е наранило връзката и балансът е нарушен. На повърхностно ниво, съпругът може да е простил на жената. Това би била най-зрялата и културна реакция, но не и според законите за семейната динамика. Закоконът за равновесието изисква от жената да направи истинска жертва, за да се възстанови баланса във връзката. Тази жертва трябва да е субективно преживяване, да бъде почувствана от виновния партньор като истинска загуба, а не просто празен жест. Например, отказ от важна служебна среща… за да прекара време с партньора си или отказ отдавна планувана и много желана екскурзия с приятелки.

Прошката е скъпо цененен идеал в повечето общества, но що се отнася до семейната система, тя често предполага унижение за другия. Прощаващия пратньор се поставя над провинилия се и е в морално превъзхождаща го позиция. Човек не бива да прощава и да иска прошка, защото това нарушава баланса във връзката. Когато се иска прошка, човек иска нещо от другия, вместо да покаже готовността си да се справи с последиците от случилото се. Има разлика от това да кажеш „Съжалявам“ и „Моля те, прости ми“. Много вероятно е „прощаващия“ ще повдига въпроса отново и отново… което знак, че балансът не е възстановен.

Ако наранения съпруг отвърне с несъръзмерно по-голямо количество негативност, като например да започне поредица от извънбрачни възки, тогава любовта между двамта сериозно ще пострада. Тази отмъстителна форма на „възстановяване на баланса“ не работи и ще унищожи връзката.

В здравословната връзка обаче двойката ще си връща отрицателното, но в по-малка степен, и това ще им позволи да се придвижата обратно към положителния обмен. При позитивния обмен даваме винаги малко повече, а при негативния -малко по-малко. И в двата случая, защото се обичаме.

Според Закона за равновесието , изискването към партньора е важен момент за запазването на баланса. Изискването на нещо е много интимен въпрос. То подлага на изпитание връзката ни и ни кара да изследваме границите ѝ, както и собствените си. Така откриваме собствените си ограничения и възможности, което част от вътрешното ни израстване. Показва ни, че – с всичките си слабости и недостатъци – ние сме просто хора и, колкото и да сме разбиращи, не сме способни да обичаме безусловно.

Източник: Свагито Лийбермайстер, „Корените на любовта“

Изображение: https://pixabay.com/bg/

 

 

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *