Когато Силата, сътворила всичко, създала човека, направила го от кал. Смесила земя и вода, изваяла го и го оставила на слънце, да съхне. Вечерта от там минала Темна, лошата вещица. Поогледала човека и надушила опасност. Грабнала един клон и го надупчила на седемдесет и седем места. Че да не може да се задържи дъхът на силата, когато дойде време да вдъхне живот на човека.
Сутринта Силата видяла какво е сторила Темна. Бързо събрала различни билки и с тях запълнила дупките по човека. А до човека приседнала добрата вещица, Зарана. Омагьосъла всяка една от тревите и направила така, че те да се превърнат в билки. Излекували билките човека от кал, а силата му вдъхнала живот.
- – Оставила си незапушена една дупка – рекла Зарана на Силата – Съвсем до сърцето.
- – И как ще живее човекът тока?
- – Когато едно зло е направено, доброто ще трябва да го поправи докрай! – отвърнала Силата. – За това ти ми кажи?
Извадила тогава Зарана от торбата си червена ябълка. Отхапала късче от нея и запушила дупката.
– Така ще е! – рекла – Нека ябълката да пази човека!
– Да бъде! – рекла Силата
– А знанието за билките на кого ще дадем? – попитала вещата.
– Ще бъде някой от Първите. Народ, който ще пази пази земята, от която е сторен. Ще го дам на народа на Хем. Те почитат земята си.
Така Силата ръснала семена по цялата земя на Хема и тя родила всякакви билки за всякакви болки човешки.
А добрата Зарана дарила народа на Хем с една от Българските яки сили (БЯС) – да знаят коя билка коя болка лекува. Ръснала вещата и най-здравите ябълкови семки.. Да покълнат безброй ябълки, за да пазят сърцата на хората.
И така и до днес. Става сутрин Зарана, откъсва си сладка ябълка и слага чайника на огнището. Сипва си вътре любимите билки от Хема – мащерка, шипка, маточина и липа. После ръсва малко розови листа. Уханието се разнася по цялата земя на Хем и вбесява Темна. Хуква тогава лошата вещица към другия край на света да разболява други народи.
Из „Зарана“ – Розмари Де Мео
