Утрото, все още сънено, изкриви лице в опит за прозявка, протегна високо ръцете си и дръпна рязко завесата на сумрака, за да покаже, че вече е тук. Сутрешната мъгла се разсея и някъде измежду сиво-белите облачета се показаха и първите слънчеви лъчи. Растенията разтвориха цветовете си и във въздуха се разнесе благоуханната миризма на пролетта. Един малък свят започна своя ежедневен ритуал.
Калинките разтвориха своите копринени перелинки в готовност да направят първия си полет за деня, космати паяци плетяха бързешком лепкавите си мрежи в очакване да уловят някоя мушица за закуска. И медоносните пчели не закъсняха с приготовленията за деня. Всяка, още със събуждането си, се нареждаше в редиците, към които принадлежеше. Царицата майка разпределяше задачите и малко по малко всички пчели работнички отлетяха, за да събират колкото могат повече нектар, който да занесат по-късно в кошера.
Една по-малка пчеличка изостана от своите другарки в търсене на по-ароматен цвят, в който да се сгуши. И ето, че го зърна, той беше така яркочервено оцветен, че трудно можеше да се откъсне поглед от него.
Крилатото мъниче приближи сърцевината и се приземи точно в средата на цветето. С изненада забеляза, че не е само. Вътре имаше и друга пчела, но тя изглеждаше някак различно. Върху себе сякаш беше облякла дебело пухено кожухче, което я правеше по-обемна на вид, въпреки че двете пчели изглеждаха на една и съща възраст:
–Оо, съжалявам, не те видях, когато идвах насам. Ще потърся друг цвят, в който да остана – каза тя и разтвори крилцата си в готовност да излети.
– Не, недей, остани – изчерви се другата пчела – не бих отказала да си имам компания. Впрочем аз съм Ели, приятно ми е да се запознаем!
– Моето име е Ная, аз също ще се радвам да имам с кого да си бъбря, докато събирам нектар. Впрочем, ти си земна пчела, нали?
– Да – отсече гордо Ели – ние живеем под земята. Аз и моите другарки се установихме в дупката на една белка, добре се чувстваме там. Знаеш, не сме като вас да складираме такива големи количества мед, все пак колонията ни е по-малка, а и не е сигурно колко от нас ще оцелеят.
– Така е, ние мислим за бъдещето си, затова се стараем всеки ден да събираме колкото можем повече нектар, за да направим по-голямо количество мед след това. От 2017 година сте изчезващ вид, нали? – попита притеснено Ная.
– Да, много от нас загинаха, за съжаление. Все по-малко се излюпват и постепенно намаляхме. Доколкото знам и вие не сте толкова многобройни както преди, какво се случи?
– Да, и ние намаляхме. Имунитета ни отслабна вследствие на употребата на пестициди от земеделските производители. Високата ни смъртност се свързва все повече с употребата по-конкретно на неоникотиноиди. Но аз мисля, че в най-голяма степен ни влияе глобалното затопляне и увеличаването на генетично модифицирани храни. Тези храни понякога произвеждат цветен прашец, който е смъртоносен за нас. А глобалното затопляне спомага за разпространението на плесени и кърлежи, които са токсични за нас.
– Искаш да кажеш, че за всичките ви нещастия са виновни хората?
– За съжаление, да. И най-тъжното е, че не осъзнават колко сериозен е проблема, не само за нас, но и за тях. Благодарение на опрашването, което правим, ние сме отговорни за продукцията на над 70 процента от плодовете, зеленчуците, ядките и семената, които хората и животните консумират ежедневно. Без нас ще насъпи глад и смърт за всички живи същества на Земята. Ако тази тенденция продължава, цели хранителни вериги може да бъдат застрашени от изчезване. Например бадемите, техните черупки се използват за храна на добитък и пилета, а намаляването на броя на ядките води до по-малко фермерски животни, сирене, мляко, яйца и месо. Пряко ще ги засегне и намаляването на памука, от който основно си произвеждат дрехите, които носят върху себе си.
– Щом са толкова глупави, ще се хранят само с царевица, жито и ориз, все пак само тези култури се опрашват благодарение на вятъра! – отсече троснато Ели.
– Да – въздъхна Ная – Ако Синдромът на разрушената пчелна колония запази същото темпо и човекът нищо не направи, за да го спре, популацията на медоносните пчели се очертава да изчезне до 2035 г, а за вас не ми се и мисли…
– Уви, ние не сме способни да повлияем на човешкия вид. Ще събираме мед още някоя година, докато сме все още можем и дотам. След това какво ни очаква, не зная…
– Хайде, аз ще тръгвам. Надявам се един ден да се срещнем отново, но този път да имаме хубави новини за споделяне.
– Дано е така – каза Ная и проследи в далечина полета на новата си приятелка с всичките си пет мрежести очи, съставени от хиляди прозорчета, всяко от които отразяваше точно толкова Елита.- Само, ако можеше да има повече като нея и мен, само ако можеше…
Ако пчелите изчезнат от лицето на земята, на хората няма да им останат повече от четири години живот. – Алберт Айнщайн.
Автор: Деница Събева
https://zgenpress.wordpress.com/
