Тя е там. Далеч от хората, но толкова близо до тях. Зелената стара чешма утолява жаждата за онази чиста любов, която остава непокътната с годините. От времето, когато свенливостта на момата е била онази струя, която е пълнила сърцето на момъка с обич…

И колко внимавала девойката да не разлее дълго пазените чувства, за да не потъната в земята нечути и несподелени… А днес около чешмата е пусто, но е останала пътеката до нея. Днес си имаме всичко в домовете. Можем да усилим или намалим водата. Да я пуснем и спрем. Когато сме жадни, да утолим жаждата си. Но когато нещо е толкова близо, не му обръщаме внимание и го забравяме. Осъзнаваме го едва, когато го загубим.

За много от нас животът е немислим без социалната мрежа. Всеки ден очакваме да ни пишат. Откриваме нещо, което ни прилича на любов. Утоляваме жаждата, без да се мокрим, без дори да отпиваме. С едно плъзване на пръста по екрана на пластмасовата кутийка, ние се свързваме с човек, който ни е допаднал, и общуваме с него. Това ни създаваме усещането за обич.

Но всичко се случва, без да видим очите му. А те не лъжат. Водата, която се стича от тях и за радост, и за тъга., извира от сърцето. Общуваме без да усетим нечий дъх. Не усещаме как бие сърцето му. Не знаем дали са чисти думите, които четем. Не можем да докоснем свенливо ръка. , да се отдръпнем като опарени от срам, не можем дори да се изчервим. А между редовете най-често се крият бурените на съмнението…

А зелената чешма още е там. Тя помни. Всяка капка е ден от миналото. Макар и да живеем в различно време, сърцата ни имат нужда от същата чиста любов. Двойката ще напълни менчето. Ще разлее половината, защото ежедневието е динамично и всеки бърза. Но момъкът ще отпие и ще се усмихне. Юе напълни дъшата си сонази любов, която ще утоли жаждата му за обич.

Жаждата за чиста любов.

Явор Перфанов

Из „ Думите цъфтят пез всичко сезони“

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *