Всички аспекти на образа ни за себе си, на нашето его, несъответстващи на това, което повърхностно смятаме за себе си, или тези несъответстващи на философските ни тенденции, или онези отчуждени подсъзнателно при различни „травмиращи“ ситуации… -всички те формират нашата психологическа СЯНКА,която е в основата на ПРОЕКЦИИТЕ ни.
Проекцията е черта, нагласа, чувство, поведенчески акт, които принадлежат на собствената ни личност, но не се преживяват като такива. Вместо това се приписват на обекти, ситуации, събития и хора от обкръжаващата ни среда и биват възприемани като насочени срещу нас. Започваме да вярваме, че не притежаваме тези качества, които проектираме и така голяма част от собствената ни енергия остава недостъпна, неизползвана.
В резултат на това стесняваме идентичността си до конкретна част от его-то, като изкривяваме и ограбваме себе си. Това е само част от проблема. Освен това, проектираните качества, които виждаме във външната ми реалност придобиват винаги застрашителни размери. Защо? Защото това е проекция на СЯНКАТА ни. Процеса при психологическата сянка е подобен на този при сянката на физическото ни тяло. На всички ни е известно, че сянката, която тялото ни „хвърля“ в зависимост от положението на светлината, е доста по-голяма от реалните размери на тялото ни и е с различна позиция. Обърнете внимание къде е сянката ви, когато сте с гръб към слънцето, и когато сте с лице към него.
Е, и с психологическата сянка е така. И тя може да ни следва, ако сме обърнати към „светлината“, но може и ние да я следваме, ако сме загърбили „светлото“ в живота си. Може и да е в „ляво“ и „дясно“ в зависимост от сенчестите ни аспекти по майчина или бащина линия. Но Сянката въпреки това неизменно намира начин да нахлуе в в съзнанието ни под формата на тревожност, вина, страх, депресия… Освен, че ще я виждаме в околната си реалност, то тя ще присъства в живота ни и като болестни симптоми, ще се „вкопчва“ в нас като вампир в плячката си. Докато бъде видяна,осъзната и призната. Или накратко: НАШАТА СЯНКАТА представлява пълната противоположност на това, което всеки от нас като личност, съзнателно и преднамерено вярва че е.
В рамките на ИНДИВИДУАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ– просто приемете за свои противоположното на съзнателните ви желания, емоции, предпочитания, вярвания, намерения… Не е лесно – интегрирането на сянката не е лек процес. Но само така можем да се свържем, да изразим, да управляваме и в крайна сметка да възвърнем собствеността си върху противоположностите – аспектите от сянката, която проектираме. Защото има само две алтернативи: или ние ще я притежаваме (сянката) или тя ще притежава ни и ще ни управлява.
Можем да управляваме само това, което сме признали и приели за свое. Отчуждените ни сенчести аспекти са неуправляеми. Работата със СЯНКАТА (интегриране) не е само личен въпрос, а глобална отговорност. Защото всичките ни лични сенки са аспекти от глобалната КОЛЕКТИВНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА СЯНКА, която вече е придобила застрашителни размери. Какво съдържа ТЯ е въпрос, който всеки би трябвало да си зададе и да потърси отговор за себе си.
Кен Уилбър
Из „Спектър на съзнанието“