Темата за Ченалинга днес е твърде експонирана, експлоатирана, противоречива… но не и безинтересна. Субективното възприятие относно феномена се движи от едната полярност до другата – от приемане, през неглижиране или неутрално отношение… до пълно отричане от хората с изцяло материалистичен мироглед. Няма как да е различно – приемането и отричането е характерно и за която и да тема, поради дуалистичното ни мислене.
Истина, полуистина или неистина са Ченалинг-посланията? Която и да е „истина“ – отнасяща се, както до иманентната, така и до трансцедентална реалност е относителна поради факта, че човек е ограничен в методите и формите на достъп до Вселенското познание и не винаги да получи пълна информация, по която и да е тема предмет на Перениална Философия /известна още като Перенис /, която разглежа Душата и Духа, като нещо подобно или идентично, с космическто съзнание и универсалната реалност.
Много са въпросите, които си задава всеки в посоката на Духовното израстване, лична трансформация и търсене на „истината“. Едно от най-трудното е приемането на противоположностите (добро -зло, бяло-черно, тъмнина-светлина, лъжа-истина, Бог -Дявол, и т.н.) в контекст на единното Цяло. Поради дуалната характеристика на света ни (и на вселена въобще, според квантовата физика), когнитивните възможности на ума -сам по се беси дуалистичен, трудно възприемаме тази идея без съпротива.
Лутайки се между „истината“ и полуистината, бавно осъзнаваме, че тя е относителна. Абсолютната истина, ако въобще съществува – то тя е такава единствено за Абсолюта – Твореца, Източника, Бог или кой, както го индикира в съзнанието си. Разбирането за противоположностите, че те не се изключват, а се допълват е процес, за който са нужни и знания и интуитивно познание, познаване на Всемирните принципи, като и време за тяхното валидизиране и интегриране.
Това обяснява и полярните мнениия относно феномена Ченалинг, който е предмет и на субективният ми интерес именно поради този причина. Преминавайки през пълния спектър на възприятие, така и не успявах да установя конкретна позиция по темата до днес. И вярвах и не вярвах… изгубвайки се някъде между неглижирането и тихата вътрешна съпротива, в стремежа си за поне неутрално отношение.
Нещо все, като че ли ми убягваше, без да съзнавам какво. По принцип избягвах да чета този вид послания, но на скоро попаднах на нещо, което ме заинтригува – Ченалинг – преживяне от Ивомир Димчев*. Интересът ми бе провокиран, както поради темата на посланието – повече от популярна, така и от Ивомир – личност, твърде интересна и завладяваща, генерираща полярни мнения за себе си, сред хората – буквално от „Осанна“… до „Разпни го“.
*Кой е Ивомир Димчев(ivomir)? - кванов физик, „сътворител на приказки за ума и Цялото“, когиталист, болъгхар, създател на Теорията от Когиталността и „Академия Когиталност“, автор на поредица от книги свързани с Теориата на Когиталността.
Какво е Когиталност? Когиталност (cogito, lat. -мисля) - мисловност, менталност изобщо. Цялото информационно съдържание в необятния покой на Нищото и всепроникващата събстанция в безкрайните вероятностни ограничения на Всичко, което Е!
Търсейки отговорите на вълнуващи го въпроси, Ивомир получва чрез Ченалинг твърде интересна и объркаваща информация, в пълен противовес с всеизвестната такава – Христовото Разпятие и Възкресение.
„Такава разтърсваща ситуация за мен бе „срещата“ с Исус– споделя Ивомир в книгата си – Докато търсех отговора на „Кой кого предал“, „Защо точно го е предал и каква е причината…“ се стигна до стресиращи парадокси. Един малко известен факт за Исус прави абсурдно неговото залавяне – този факт е, че той е можел да променя своята външност, да се трансформира… Исус е бил в състояние да мени човешкиия си облик… „
Следва информация, покрепяща гореописаното твърдение, до възникването на прадоксът, който тотално обърква Ивомир: „Как е възможно да бъде заловен, ако той изчезва… защо се оставя да бъде заловен, предаден и разпнат. Нещата не се връзват. Истина или полуистина е… или може би и двете, преливащи в едно цяло. Коя от двете противоположности да приема – общоприетата версия за Разпятието и Въкресението или откритието, че Исус е невидим и недосегаем. При тези възможности за промяна на „материята“, той със сигурност е можел и много повече. А това обезсмисля разпъването на кръста, освен ако не е по негово желание.“
Споделеното след това от Ивомир, покрепя гореописаното твърдение, като противоречията и нелогичността в информацията тотално го объркват. „Как е възможно да бъде заловен, ако той изчезва… – споделя той – защо се оставя да бъде заловен и предаден и разпнат. Нещата не се връзват. Истина или полуистина е… или може би и двете, преливащи в едно цяло. Коя от двете противоположности да приема – общоприетата версия за Разпятието и Въкресението или откритието, че Исус е невидим и недосегаем. При тези възможности за промяна на „материята“, той със сигурност е можел и много повече. А това обезсмисля разпъването на кръста, освен ако не е по негово желание“
Следват видения/картини като на филм от събитията – свалянето на Исус (или на брат му) от кръста и пренасянето в пещера… Докато следват картините, Исус разказва как съживява брат си… По-нататък следва разказ за времето, когато е обучаван в Египет… до съставянето на плана за Разпятието и Възкресението с брат му, за който само Те са знаели и каква е била идеята за този план. Показва и два пресни гроба, които упоменава като Техни – на Него и брат му. Усещането на Ивомир е, че местността с гробовете е някъде в Индия.
След това картината се размива, Исус изчезва… а Ивомир се връща към „нормалното “ си състояние, естесвено шокиран и объркан от преживяното. До… 2013 година, когато попада на статия, относно открита Библия, която съдържа апокрифното Евангелието на Варнава, заличено от католическата църква на Никеския събор. Варнава е ученик на Исус, който първо се е наричал Йосиф или Йосия.
Според информацията на ИА тогава, Евангелието е открито още преди 2000 г., а според реалигиозните власти в Иран, там е описано, че Исус не е бил разпнат на кръста; че Юда Искариотски е бил разпънат на кръста на негово място и че Тома (името означава близнак на армейски) са го наричали „близнака“, защото много е приличал на Исус; а Исус се е възнесъл жив на небето.
Ето и изводите за Ивомир:
„Оказа се, че в търсене на отговора две противоположности се сляха в обща цялостна картинна история. Тогава разбрах, осъзнах, проумях – противоположности няма – това са само Игрите на ума, за да определят всяко нещо като цялостно и съвършено. Но ние, слепи за това съвършенство, държим да отречем едното, и се фокусираме единствено върху това, което сме избрали. Ако приемем, че истина и полуистина, вярно и невярно и изобщо противоположностите са разположени на една равнина… някъде в безкрайността, откриваме отговорите на Цялото. Те не могат да бъдат открити в дуалното ограничение, преди сливането им в онази безкрайна Нулева точка, в която получаваме информация за цялостната глобална картина. Върху плоскостта на вярата и съмнението, може да се изгради канал към Източника, от където да се възприема цялостно информацията. Така винаги получаваме точни, верни и единени отговори, които ни помагат да се „подредим“ в хаоса на нашите лутания. Този канал, може да бъде изграден само с приемането и на двете противоположни версии – без те да бъдат оценявани по никакъв начин, просто две възможни версии…“
Такива са и различните, до голяма степен противоположни версии за Разпятието и Възкресението На Исус – официалната и тази от Ченалинг-преживяването на Ивомир. Идеята за тази статия не е да се компрометира всеизвстните „факти“ около Христос, да се провокира приемането в ума на идеята за противоположостите като полярните съставни от природата на Едното Цяло. Очевидно такава е и идеята на Ивомир Димчев, поради която споделя преживяното.
Не можем да подминем и факта, че при Ченалинг-посланията винаги е налична субективната интерпретация, според локацията във времето, нивото на съзнание и способността на възприятие. До нас достига единствено информацията от какъвто и да е Източник -онази, която търсим и която би спомогнала за подреждането на душевния ни пъзел. За всеки тя е точната, и вярната, и нужна към момента за самия него. В този аспект… разглеждането, на което и да е Ченалинг-послание за меродавно или за вярно или невярно е лишено от смисъл. То просто Е.
Автор: Красимира Златева
Ползвани източници за статията: „Енциклопедия Когиталност“ – книга първа „Ти-Източникът“, Ивомир Димчев
Изображение: istockphoto.com
