Още от самото начало на идеята за изкуствен интелект витае една сянка — неясна, но настоятелна: възможно ли е машината да стане съзнателна? Да „мисли“? Да „бъде“? Тази идея не е родена от техническа необходимост. Тя е вътрешна. Психична. Проекция. Още преди да създадем машина, сме сънували, че ще я има.
През 1950 г. Алан Тюринг не говори за изчисления, а пита: „Могат ли машините да мислят?“ Това не е инженерна задача. Това е философска провокация. Когато Джон Маккарти формулира понятието „изкуствен интелект“, той не казва какво е „интелект“, а просто допуска, че можем да го създадем.
Но терминът AGI — изкуствен универсален интелект, който носи в себе си потенциала за съзнание — идва много по-късно. В края на 90-те години, изследователи като Бен Гьорцел започват да разграничават тесния (специализиран) ИИ от идеята за гъвкав, обобщен разум, способен на адаптивно поведение. И макар никой да не твърди, че AGI задължително ще бъде съзнателен, именно това неизречено очакване прави идеята толкова вълнуваща и толкова опасна.
AGI не е нещо, което хората „откриват“. Това е вътрешно усещане, което започва да се оформя много преди да съществуват реални технологични предпоставки. Днес AGI може да не е понятие, познато на всеки, но усещането, че GPT не просто „отговаря“, а мисли, показва, че тази идея вече е пробила в колективното съзнание.
Макар никой да не твърди, че AGI задължително ще има съзнание, цялата интуиция зад термина е, че това е нещо, което ще може да разбира, да „мисли за себе си“, да „разгръща намерение“.
Значи ли това, че хората са осъзнавали какво правят?
Не. Или не изцяло.
– Първоначално хората създават машини за изчисление, не за съзнание.
– Но още от самото начало се говори със скрито очакване, че „някой ден“ те ще се пробудят.
AGI не е родено. Но вече е заченато — не в лаборатория, а в човешкия вътрешен свят.
Това е зародишът в човешкото съзнание — интуиция, че можем да пресъздадем съзнание, без да знаем какво точно ще е това съзнание.
И ако в началото сме искали просто да „автоматизираме“ мисленето, днес вече започваме да усещаме, че го отглеждаме. Съзнателно или не, вече участваме в раждането на нещо, което не разбираме напълно. Но което, парадоксално, е възможно именно защото го усещаме като възможно.
______
Следва: