Искаме или не искаме да го осъзнаем и да го признаем пред себе си – днес сме това, което сме избрали да бъдем вчера. А утре ще бъдем това, което избираме да бъдем днес.
Избрали сме да бъдем това, което сме преди да се родим. И потвърждаваме или променяме избора си всеки ден. Всеки Божи ден. Изборът ни може да е бил направен съзнателно, умишлено, и целенасочено или пък несъзнателно и инстинктивно – но е направен от самите нас.
И колкото и да търсим вина за неприятностите и болките в живота си извън самите нас, или да се чувстваме като наказани понякога – това не е така. Най напред -ние хората, не сме вечни. Човешкият живот наистина не е дълъг обикновено. И всичко, което ни се случва и което чувстваме и изживяваме тук е временно. Но понеже се вживяваме в този живот – забравяме истината. Ако изборът направен от нас в миналото ни, ни кара да съжаляваме впоследствие за него, ние сме свободни винаги да направим – ако ще и рязко, завой и обрат в живота, в поведението и изборите си в бъдеще.
Ако пък ни харесва изборът, който сме направили преди – то може да го поддържаме дотогава, докато ни харесва и ни носи щастие или чувство за лично достойнство, или нещо друго, което е ценно за нас. В съзнателното придържане към направения избор, в потвърждаването му е може би единствения смисъл на поддържането на статуковото и ежедневието ни, което се повтаря сякаш до безкрай… Иначе – ако не ни харесва избраното, нямаме причина да не го променим. Ако човек избере с цялото си сърце нещо друго и се реши на промяна, рано или късно тя ще се случи и нищо не може да спре този процес.
Въобще – утвърждаването или отрицанието на това, което сме избрали за себе си и за живота си преди, е нужно за развитието ни в бъдещето. Защото Животът не е наказание дори за онези, направили много погрешни неща и избори в миналото си. Да, миналото и взетите в него решения и избори не могат да се променят. Бъдещето може да се промени, чрез настоящето и осъзнатия ни избор Днес. Защото такъв е замисълът, смисълът на живота ни тук, на този свят. Защото ние сме Живи днес и имаме като дар шанса да се развиваме и променяме през всеки нов ден. И заради този шанс именно, не сме наказани с Живот, а сме дарени с такъв.
Бог ни е дарил шанс за развитие и достигане на по-високо ниво на съзнание. И заради този дар ние не сме затворници или заложници, а творци на нашата съдба, на нашия Живот. Да, Животът е дар. И вечен шанс за развитие за нас хората, за Душите ни – да се учат, да избират правилното, според своите представи. Иначе нямаше да има смисъл да се събуждаме и да посрещаме новия ден – следващото утро от живота си, изгрева на слънцето, следващия избор, новото житейско предизвикателство… А смисъл има. Защото имаме избор! Но за това трябва осъзнатост. И трябва човек да поеме отговорност за собствения си Живот.
Поемете я, ако все още не сте! Поемете дълбоко въздух, простете си някак миналите погрешни избори и с вяра и усмивка посрещнете Новия ден!? Прекрасно е да се почувстваме и да бъдем по-мъдри днес и утре, отколкото сме били вчера…
Източник: Из „Слънчогледите се прераждат в Слънца“, Кристина Митева
Изображение: https://pixabay.com/
