Един млад човек попитал един старец: „Какво те отличава тебе, който вече си си отишъл, от мене, който още ще бъда?“.
Старецът отговорил: „Аз съм бил повече. Наистина новият ден, който идва просветва повече от стария, защото стария вече е бил преди него. Но и той, макар че идва, може да бъде само каквото е бил, и ще бъде повече, колкото повече е бил. Както едно време старият ден е новият в началото и се катери стръмно по средата, постига още преди пълната жега зенит, и изглежда, че така остава известно време във височината. После… като че ли го притегля нарастващото тегло, колкото по-късното, толкова повече, и той дълбоко се навежда към нощта. И ще бъде цял, когато и както и старият е бил цял.
Това, което е било, не е отминало. То остава, защото билото действа, независимо че е било, то действа повече чрез новото след него. Защото както една капка се всмуква от облак, но онова, което е било в морето остава.
Само от това не е могло да стане нещо, което само сме мечтали, но никога преживявали, помисляли, но никога не сме го правили и само отхвърляли, без да сме платили цената за избраното от нас. И… само то е отминало и от него не остава нищо.
Богът на правилно време затова ни се явява като младеж, който отпред има къдрица, а отзад блясък. Отпред можем да го хванем за къдрицата, а отзад се захващаме за празнотата.“
Младият човек попитал: „Какво трябва да сторя, за да стане и от мене това, което ти вече си бил?“
Старецът отговорил: „Бъди!“
Из „Законите на любовта“, Берт Хелингер -бащата на констелациите
Снимка на Arek Socha от Pixabay
С обич: 💜AYA
