Изборът е в основата на свободата, изконния човешки стремеж. Когато мечтаем за свобода, самоосъществяване и богатство, ние всъщност се стремим към правото да имаме избор.
Избор да се храним с каквото искаме, избор да изглеждаме по определен начин, да отидем където искаме, да имаме каквото желаем, да вярваме в каквото искаме, да бъдем с когото искаме, да правим каквото ни се прави…
Правото на избор е и право да се стремим и борим за това, от което изпитваме нужда; така че дори към момента да нямаме възможност за нещо желано, ние сме свободни да го искаме и да правим планове и постъпки за постигането му. Изборът е нашата врата към бъдещето, към себе си и към взаимоотношенията с другите…
Но изборът е началото, не краят. Колкото и сладко да е правото на избор, факт е, че от колкото по-голям брой възможности можем да избираме, толкова по-трудно е да го направим. И тук не става въпрос само за претегляне на различни стойности и за надникване в евентуално бъдеще; става дума за всичко останало, от което се отказваме, когато направим конкретен избор.
Съвременният човек е разглезен по отношение на броя възможности. Като се започне от изобретяването на дистанционното управление за телевизор (и цялостния бум в развитието на технологиите), премине се през отворените граници между държавите и свободното избиране на религия (духовност), и се стигне до броя интимни партньори на средностатистическия човек, който никога преди в историята не е бил толкова неограничаван.
Така погледнато хората никога не са били по-свободни, отколкото тук и сега, в цивилизования свят на 21 век. Но това, интересно защо, не ги прави по-щастливи.
Една от причините е, че всички неосъществени възможности тежат някъде в (под)съзнанието на човек и се случва да му влияят повече, отколкото осъществената една възможност. Наличието на голям избор намалява стойността на избраното. И може би свободният човек всъщност е роб на нещата, от които се е отказал…
А дали правото на избор в основата си не е едно инфантилно желание? Свързано с мечтание, неограниченост, съвършенство… С идеята за прекрасно бъдеще, което е ценно именно поради своята имагинерност.
Докато правенето на избор е (може би) зряло желание. Носи последици, изисква отговорност. Има си цена, както и параметри, които не са съвършени, но пък – реални.
Така че вероятно е полезно за съвременния човек да надрасне тази своя разглезеност по отношение на множествения избор. Да спре да се колебае, да премисля, да оставя животът да се случва, докато той мечтае неопределено и отлага решенията. Защото неправенето на избор също е избор… но от онези лошите, които отразяват отказа от себе си.
Автор: Антония Нотева: gnezdoto.net/antonia-noteva-profile
Източник: gnezdoto.net
Изображение: pixabay.com
